Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ЯКА ПРОМОЦИЯ! Пастърма за 112 лв. килото в Кауфланд
  • Новини

ЯКА ПРОМОЦИЯ! Пастърма за 112 лв. килото в Кауфланд

Иван Димитров Пешев ноември 3, 2022
roproarmasroas.jpg

„Отидох да си купя пастърма, но математиката ми показа, че ми се ядат кренвирши”. Това пишат възмутени потребители под публикация във фейсбук.

На нея се вижда цената, на която се предлага един килограм пастърма в една от големите вериги магазини „Кауфланд“. Още по възмутителното в случая е, че представената цена във веригата е уж промоционална.

 

В търговския обект можем да намерим 1 кг говежда пастърма на „Тандем” на абсурдната цена от 112,38 лева.

Не изпускай тези оферти:

 

На места килограмът се предлага дори и по 120-130 лева, което е огромно повишение, съдейки по това, че миналата година килограмът на пастърмите и то от най-добро качество са се предлагали по 40-50 лева. 80 грама вакумирана пастърма от същата марка можем да закупим на цена около 10 лв.

 

На тези цени могат да се намерят някои от най-скъпите и качествени деликатеси от сушените мезета в Европа.

Имайки предвид, че предлаганото месо от въпросната марка не е „премиум“, то цената вероятно не отговаря на качеството. Такова повишение на цените на мезетата не е наблюдавано от години.

 

„Блек ангъс да ползват за нея, толкова скъпа не трябва да е”, пишат още потребители във фейсбук.

Производители от малка семейна ферма пък предлагат килограма на този деликатес на цена от 32 лв., а в случай, че заявим по-голяма поръчка от 2 кг, то цената става 28 лв. за килограм.

Голяма част от потребителите пък споделят, че абсурдните цени, на които се предлагат сухите мезета ще ги принудят да приготвят месните деликатеси сами тази година.

 

 

Още от Кауфланд:

 

Полицията издирва собственика на пари, намерени в Казанлък. 

Те са открити в района на магазин „Кауфланд“ в Казанлък и предадени на полицейски служители. До този момент не е подаден сигнал за случая и собственикът не е установен.

Същият може да потърси контакт с полицейски служители в Районно управление-Казанлък, група „Противодействие на икономическата престъпност“ или на тел 0431 60253, и при удостоверяване на необходимите подробности сумата ще му предадена.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Казвам се Евгения и никога повече няма да си мълча, но няма и да говоря
Next: Жестоко наказание очаква дядо Благой от Първомай

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.