Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Яна Маринова към българските родители: Децата, които чакат да наследят апартамента ви, не ви обичат
  • Новини

Яна Маринова към българските родители: Децата, които чакат да наследят апартамента ви, не ви обичат

Иван Димитров Пешев януари 2, 2023
qnasnashasfasd.jpg

Свикнали сме Нова година да започва само с добри пожелания, мили честитки и нито дума за лошото в живота и фалша, които най-често е повече от доброто и истината.

Но актрисата Яна Маринова пак доказа, че не се вписва в клишетата.

За разлика от повечето родни звезди, тя не прати към феновете си захаросани послания, а искрено изрази възмущение към двуличието, което проявяват много деца към родителите си.

Тя буквално бръкна в раната на много български семейство, като заговори още в първия ден на 2023 година за двуличието между наследниците и техните родители.

Не изпускай тези оферти:

„Да се погрижат за теб децата ти от съжаление не е обич. И не е повод за гордост да те почитат, защото ще наследят апартамента”, това написа любимката на българската публика, която винаги е печелила симпатии с искреността си.

Първият пост на Яна Маринова във Фейсбук за новата година е като цяло доста философски и дори малко мистичен. В него тя говори за „краля” – обобщена фигура на хората, които сами определят съдбата си, а хората, които не притежават тази сила, рядко успяват да разберат действията им и какво стои зад тях.

„Огромната грешка, която масово цари като мнение е, че кралят заповядва и обезглавява за отмъщение, удоволствие или наказание.

Не – кралят е, за да слугува, да поема отговорност за своите и чужди грешки и да прощава на всички, без себе си, за наказание.

Всички останали е нормално да заповядват, да отмъщават и да присвояват.

Но те не са кралят”, пише актрисата.

Думите на Яна Маринова са прят отговор на словесния портрет, който ѝ е направила писателката Наталия Дукова в своя книга.

Актрисата е публикувала и самото описание, като прави уговорката, че то не е съвсем вярно, защото авторката не е казала нищо лошо за нея.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дъжд от пари ще вали над тези 3 зодии през 2023 година
Next: Мистерията се заплита, като се разбра чие е второто тяло, открито до тялото на издирвания Пламен

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.