Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ясновидецът Дядо Влайчо прави чудеса и от Отвъдното
  • Новини

Ясновидецът Дядо Влайчо прави чудеса и от Отвъдното

Иван Димитров Пешев юни 9, 2023
dqdddasodiasdlaksr.png

Един от феномените, които съвременната наука не може да обясни, но и да оспори – ясновидецът Дядо Влайчо е останал в историята като един от най-големите пророци на нашето време, подобно на баба Ванга.

През май се навършиха 42 години от смъртта на Влайчо. Останките му са погребани в саркофаг в църквата, част от мемориалния комплекс „ Дом на доброто “ в родното му село Коньово.

 

Той бе отворен преди 3 години.

Параклисът носи името на свети Стефан, който бил небесният закрилник на Влайчо. Местните смятат, че макар и храмът да не е признат официално от патриаршията, там се случват чудеса непрестанно. Последният случай, за който се заговори, е за парализиран мъж, който проходил след посещението си в „Дома на доброто“.

Легендарният феномен Влайчо Желев е роден на 15 август 1894 г. в Коньово, Новозагорско. Наричали го Безсребреник, защото не вземал и стотинка, и казвали, че ясновидската му дарба била по-силна от тази на Ванга.

 

Влайчо предвижда с точност дори смъртта на вожда Георги Димитров. Въпреки че познал датата, заради това пророчество комунистите го обявяват за народен враг. Едва 10-годишен, пък предрича Балканската война. „Пасях воловете в гората и видях война. Прибрах се в селото и казах, а те не ми вярват. Казват ми: Много знаеш…“, пише в спомените си феноменът.

 

Още на 22-23 години си пуска дълги коси и брада като Христос. Тогава го наричат чичо Влайчо, а на 28 години вече от уважение към способностите му се обръщали към него с „Дядо Влайчо“. Когато войната избухва, обикаля страната и казва кой от мъжете ще се върне от фронта жив и здрав и кой не. Пророкува и на бойното поле, където отива като доброволец през 1916 г. Отказва да носи пушка и да стреля по врага.

 

Командирът го праща в тила, да готви и пренася храната. Зачисляват му и полковото магаре. След завръщането си от фронта става последовател на Петър Дънов. Макар че се жени, Дядо Влайчо не живее със съпругата си – отдава се на целомъдрие. Силата на дарбата му се отключва напълно след тежко боледуване през 1920 г. През 30-те години по височайша покана в двореца „Врана“ Влайчо се среща дори с цар Борис III. Посредник на срещата е царският съветник Любомир Лулчев. Царят живо се интересува дали ще има наследник на трона. Пророкът предрича,че престолонаследникът ще е от мъжки пол.

Заради популярността му сред народа комунистическата власт започва да го притеснява още в първите години след 9.09.1944 г. Карат го да се признае за „шарлатанин“ и да се откаже от твърденията, които не са в съгласие с материалистичната марксическа идеология. Амбициозен началник на милицията в Нова Загора дори решил с практически експеримент да докаже, че Влайчо е лъжец.

 

Започнал да пише цифри на гърба на цигарена кутия и карал ясновидецът да ги отгатва. Без колебание феноменът му казал кои са цифрите, а милиционерът само изпсувал и захвърлил кутията. Пуснали го, но след случката започнали да го следят още по-усилено. Следват обиски и нови задържания, докато накрая му намират вина. Минава през пернишките и бобовдолските мини. Накрая го изпращат и в страшния концлагер „Белене“.

През 60-те години в. „Работническо дело“ организира национален конкурс – анкета за ясновидци. Първенец е новозагорецът, докато Ванга остава втора. Едва тогава комунистическата власт започва да го търси за съвети. Лично Людмила Живкова отива да го пита за съдбата на близките си. Говори се, че малко преди да си отиде от този свят през 1981 г., пророкът на народа, както вече го наричали, разказал какво вижда за следващите десетилетия.

 

Той обяснявал, че ще има политическа промяна и комунистите няма да управляват България. Имал видения, че ще има екологично замърсяване, че все повече ще стават районите, в които ще има негодна почва. Затова давал съвети да се ядат повече плодове и зеленчуци, които виреят нависоко. По този начин нямало как да поемем от отровите на земята.

Continue Reading

Previous: Странно е, но не трябва да оставяте вода близо до леглото: Ето ви причините
Next: Смъртта на съпруга ми ме събори, но когато видях завещанието му, тотално онемях

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.