Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ясновидецът Дядо Влайчо прави чудеса и от Отвъдното
  • Новини

Ясновидецът Дядо Влайчо прави чудеса и от Отвъдното

Иван Димитров Пешев юни 9, 2023
dqdddasodiasdlaksr.png

Един от феномените, които съвременната наука не може да обясни, но и да оспори – ясновидецът Дядо Влайчо е останал в историята като един от най-големите пророци на нашето време, подобно на баба Ванга.

През май се навършиха 42 години от смъртта на Влайчо. Останките му са погребани в саркофаг в църквата, част от мемориалния комплекс „ Дом на доброто “ в родното му село Коньово.

 

Той бе отворен преди 3 години.

Параклисът носи името на свети Стефан, който бил небесният закрилник на Влайчо. Местните смятат, че макар и храмът да не е признат официално от патриаршията, там се случват чудеса непрестанно. Последният случай, за който се заговори, е за парализиран мъж, който проходил след посещението си в „Дома на доброто“.

Легендарният феномен Влайчо Желев е роден на 15 август 1894 г. в Коньово, Новозагорско. Наричали го Безсребреник, защото не вземал и стотинка, и казвали, че ясновидската му дарба била по-силна от тази на Ванга.

 

Влайчо предвижда с точност дори смъртта на вожда Георги Димитров. Въпреки че познал датата, заради това пророчество комунистите го обявяват за народен враг. Едва 10-годишен, пък предрича Балканската война. „Пасях воловете в гората и видях война. Прибрах се в селото и казах, а те не ми вярват. Казват ми: Много знаеш…“, пише в спомените си феноменът.

 

Още на 22-23 години си пуска дълги коси и брада като Христос. Тогава го наричат чичо Влайчо, а на 28 години вече от уважение към способностите му се обръщали към него с „Дядо Влайчо“. Когато войната избухва, обикаля страната и казва кой от мъжете ще се върне от фронта жив и здрав и кой не. Пророкува и на бойното поле, където отива като доброволец през 1916 г. Отказва да носи пушка и да стреля по врага.

 

Командирът го праща в тила, да готви и пренася храната. Зачисляват му и полковото магаре. След завръщането си от фронта става последовател на Петър Дънов. Макар че се жени, Дядо Влайчо не живее със съпругата си – отдава се на целомъдрие. Силата на дарбата му се отключва напълно след тежко боледуване през 1920 г. През 30-те години по височайша покана в двореца „Врана“ Влайчо се среща дори с цар Борис III. Посредник на срещата е царският съветник Любомир Лулчев. Царят живо се интересува дали ще има наследник на трона. Пророкът предрича,че престолонаследникът ще е от мъжки пол.

Заради популярността му сред народа комунистическата власт започва да го притеснява още в първите години след 9.09.1944 г. Карат го да се признае за „шарлатанин“ и да се откаже от твърденията, които не са в съгласие с материалистичната марксическа идеология. Амбициозен началник на милицията в Нова Загора дори решил с практически експеримент да докаже, че Влайчо е лъжец.

 

Започнал да пише цифри на гърба на цигарена кутия и карал ясновидецът да ги отгатва. Без колебание феноменът му казал кои са цифрите, а милиционерът само изпсувал и захвърлил кутията. Пуснали го, но след случката започнали да го следят още по-усилено. Следват обиски и нови задържания, докато накрая му намират вина. Минава през пернишките и бобовдолските мини. Накрая го изпращат и в страшния концлагер „Белене“.

През 60-те години в. „Работническо дело“ организира национален конкурс – анкета за ясновидци. Първенец е новозагорецът, докато Ванга остава втора. Едва тогава комунистическата власт започва да го търси за съвети. Лично Людмила Живкова отива да го пита за съдбата на близките си. Говори се, че малко преди да си отиде от този свят през 1981 г., пророкът на народа, както вече го наричали, разказал какво вижда за следващите десетилетия.

 

Той обяснявал, че ще има политическа промяна и комунистите няма да управляват България. Имал видения, че ще има екологично замърсяване, че все повече ще стават районите, в които ще има негодна почва. Затова давал съвети да се ядат повече плодове и зеленчуци, които виреят нависоко. По този начин нямало как да поемем от отровите на земята.

Continue Reading

Previous: Странно е, но не трябва да оставяте вода близо до леглото: Ето ви причините
Next: Смъртта на съпруга ми ме събори, но когато видях завещанието му, тотално онемях

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.