Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ясновидката Веска Ковачева за 2023 г: Бунтове и катаклизми у нас, а войната в Украйна ще свърши през
  • Новини

Ясновидката Веска Ковачева за 2023 г: Бунтове и катаклизми у нас, а войната в Украйна ще свърши през

Иван Димитров Пешев януари 11, 2023
vesaskdaksdas.png

Веска Ковачева е родена в търновското село Горна Липница, но живее в село Джулюница. След прекарано тежко заболяване отключва ясновидски способности и започва да помага на хората.

Вече 40 години до нея се допитват по един или друг въпрос хора от цяла България и чужбина. Търсят я за здравословни проблеми, за проблеми с имоти, за магически намеси.

Някои от хората изпраща в църква да им четат молитви, други насочва към определени лекари, трети – към лечители, за да им помогнат с лечебната си енергия.

Ето какво разказа ясновидката в интервю за „Телеграф“:

Не изпускай тези оферти:

– Г-жо Ковачева, какво виждате за българския народ през новата 2023 година?

– Първо започвам с едно послание, което ми се казва Свише, че трябва да предам. То гласи следното: „Слава във висините Богу и на Земята мир! Между човеците благоволение!“. Предавам го на целия български народ с пожелание за здраве, късмет и просперитет. В момента ми се казва, че в България ще има промени, които през март ще се почувстват по-осезаемо.

Тия промени ще бъдат и политически, и геостратегически. Ще има много обърквания дотогава, пак ще има напрежение, докато се оформи кабинет, който ще започне положителни промени, макар и не чак такива, каквито иска народът. Пак ще има бунтове, но в крайна сметка до лятото нещата ще се кротнат. Като цяло за България промените ще настъпят, но не толкова и такива, каквито искаме. Още сме във фаза, от която ще излезем чак в края на годината. Тогава по-осезаемо българинът ще почувства това, което иска.

Представяме ти 200 лв. Бонус за Спортна efbet.com
 

– Ще има ли природни катаклизми?

– Ще има катаклизми, но слаби, няма да бъдат фатални, няма да бъдат сериозни. Ще има наводнения, казва ми се, че ще е заради планетни влияния. Като цяло големи катаклизми българския народ не го очакват. Просто трябва да се въоръжи с търпение до есента на годината.

– Какви усилия трябва да направят хората?

– Народът трябва да промени духовния си свят, за да види, че около нас има неща, които трябва да дойдат и те ще дойдат.

– Кой или какво ще дойде?

– Край нас има наши братя и сестри от други планети. Бог ги е пратил, за да ни помагат. За да ни лекуват, за да ни дават духовна сила. Много хора ще започнат тази година контакти с тези извънземни и чрез духовни промени народът сам ще излезе от ситуацията, в която се намира. Ще започне да гледа по друг начин на света, ще гледа с други очи – няма да е затворен.

Нека да знаем, че извънземните са около нас и те са пратени за наша помощ. Колкото и странно да ви звучи, колкото и някои да не повярват в това – те са около нас и няма да ни оставят, те са просто пратеници Свише.

Аз самата нямам контакт с тях, но ми се казва, че те са край нас, за да ни помагат. Искат от нас да бъдем по-духовни. Те ще направят връзка и на когото е необходимо ще се появят.

Именно през 2023 г. много повече българи ще установят връзка с този висш разум. То и сега има хора във връзка с него, но те се страхуват да не ги помислят за луди, а това не е лудост. Това е новият свят, новият мир, новото развитие на човечеството.

– Казвате, че извънземен разум е благосклонен да помага на хората на Земята?

– Да. Те отдавна са около нас, но ние все не ги приемаме. Обаче е дошло време и тази година много българи ще установят връзка с тях. Ще се спуснат събития, които ще помогнат на хората да осъзнаят всичко. Над България, над Хърватия и над Босна има извънземен разум. Бог е най-благосклонен над тия държави в момента.

– А има ли извънземен разум, който е враждебно настроен към хората?

– Да, има, но висшите сили не позволяват този разум да докосне Земята. Има тъмни енергии, които Бог просто не позволява да ни достигнат, особено България. Над нея има извънземен разум от 4 планети. Той е добронамерен, доброжелателен, обърнат към нас. Ние сме богоизбран народ. Ние сме народ, който Бог пази от векове.

– Защо тогава минаваме през толкова трудни изпитания?

– За да бъдем вкарани в пътя, да ни бъде показана светлината – че трябва да прогледнем и духовно. Докато не прогледнем духовно, така ще бъдат нещата. Има много добри хора в България, но има и зли. Бог е допуснал турското робство, защото с това сме си изплатили много злини, но Бог винаги ни е пазил и продължава да ни пази.

– Вярата на българина в Бог ще стане ли по-силна?

– Да, ще стане. Хората ще започнат да се докосват повече до духовното, защото между нас има много хора, които търсят духовното, но не намират начин как да го открият. Бог ще им го открие чрез знаци, чрез връзки, чрез хора, за да усетят божествената намеса и любовта на Бог към хората.

– Значи ние се отдалечаваме от 100-процентовия материализъм, търсенето все на пари?

– Да, това е важното. Именно това искат да ни покажат висшите сили. Сам Господ е казал: „Какво е щастието ти, ако имаш всичко, а изгубиш душата си?“.

– Казвате, че Бог не допуска България да бъде засегната от зли сили, а кой я пази?

– Виждам Свети Иван Рилски, който с един голям сребърен кръст пази България.

– Каква ще е 2023 година за цялото човечество? Какво ще се случи с COVID-19?

– Казва ми се, че COVID-19 е бил едно изпитание, което човечеството е трябвало да премине, за да се пресее. Той ще изчезне малко по малко и в крайна сметка ще се отървем от тая болест. Европа търси изгода от много неща и се опитва да манипулира някои държави. Европа ще си остане такава, каквато е. На България Бог ще даде разум, за да разберем кое накъде и как да го правим. Няма да има толкова силно влияние над нас, както се опитват да ни го наложат.

– Енергийната криза в Европа ще се отразява ли на България?

– От кризата ще излезем. Може да сме на дъното, но бавно излизаме, дърпаме се нагоре. Аз се намирам в домашния ми параклис, където има 90 икони, отвсякъде ми се говори.

– Преди време прогнозирахте пред нас, че войната в Украйна няма да ни засегне пряко, а кога ще завърши?

– Путин не го казва, но той обича България и няма да й посегне. Конфликтът между Русия и Украйна ще приключи това лято. Ще има договаряния. Така е писано и така ще стане.

– Каква е цената на вашата дарба? Вземате ли пари, за да помогнете на човек с ясновидските си способности?

– За моята дарба никога не съм поискала пари. Помагат ми хората, кой каквото желае и каквото обича, но аз никога не казвам: „Искам толкова“. Бог каза, че с дарбата търговия не се прави. Използвам дарбата си за благото на хората, ако те искат, могат да се отблагодарят, а не по ценоразпис.

Като събера някой лев повече, Господ ми казва за кой човек или църква да ги дам. Зад гърба си нямам пари. Искам да работя за Бог. Докато съм тук на Земята да си върша мисията. Не ме вълнуват нито парите, нито славата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стрелецът по 3-то районно имал план да отрови цяла София!
Next: Казвайте тези 5 думи всеки ден: Те привличат късмета и прогонват проблемите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Убитата от сина си Таня е успешна бизнес дама и уникален човек
  • Скандалната професорка се оказа бедна църковна мишка, раздавала парите на лекари-сиромаси
  • Тони Стораро с изповед: „Фики знае какво е нямане. Емрах не знае какво е да нямаш“
  • Народът скочи срещу охранители, удряли млад мъж в Пловдив
  • Демерджиев: Има връзка между бомбените заплахи и разкритията за Пеевски
  • Огнен ад в секретно космическо съоръжение за стотици милиони в България!
  • Шокиращ обрат в „Ергенът“! Радо е изгонен заради агресия, Габи си тръгва с него
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали
  • Кога се слага киселото зеле: Колко сол се слага на литър вода и как да стане хрупкаво. Вижте повече..
  • Борисов ни стъписа: Започват…Вижте повече..

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.