Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ясновидката Джийн Диксън предсказа бъдещето на човечеството, нейните предсказания се сбъдват дори сега
  • Новини

Ясновидката Джийн Диксън предсказа бъдещето на човечеството, нейните предсказания се сбъдват дори сега

Иван Димитров Пешев август 17, 2023
daisdaskwqkrqwr.png

Изстрелването на първите сателити, смъртта на Кенеди, ранната смърт на Монро и много други. Това са всички прогнози, които се сбъднаха. А авторът на тези прогнози е Джийн Диксън, американски астролог и екстрасенс. Казват, че тя е една от десетте най-добри медиуми в нашия свят.

Джийн почина, когато беше на 93 години. За какво успя да предупреди човечеството, разказваме в днешната статия.

ПРОГНОЗИ, КОИТО СЕ СБЪДНАХА

Голям брой от пророчествата на Джийн Диксън са документирани. Много от тях бяха публикувани в списания. По времето на предизборната суматоха в САЩ това беше особено вярно. В крайна сметка в навечерието на следващите избори жената каза, че през 1960 г. демократът ще спечели. По-късно този човек ще умре на поста си или ще бъде унищожен нарочно.

Тази година демократът наистина спечели, това беше Джон Ф.

Кенеди. Каква е съдбата на този човек не е тайна за никого. Американката знаела за дарбата й още като дете. Тя каза, че ще стане известна, когато порасне. Така и стана.

Когато Джийн беше на 40 години, Франклин Рузвелт лично я извика при себе си. Той попита колко време му остава да свърши всичките си дела. Отговорът трудно може да се нарече утешителен: жената каза, че президентът има не повече от 6 месеца. След определено време мъжът внезапно починал.

В същото време Диксън прогнозира, че Чърчил няма да има дълго да служи като министър-председател. Така и стана. Веднъж Джийн се опита да разубеди актрисата Карол Ломбард от пътуване, което беше планирала. Специалистът каза, че въздушният полет може да завърши зле. Но жената не я послуша. В резултат на това самолетът се разби, а самата актриса загина.

Освен това американецът прогнозира разцепването на Индия, президентството на Никсън и много други. Но всичко това не попречи на обикновените американци да се смеят на астролога. Все пак приличаше повече на обикновена домакиня, отколкото на сериозен медиум. Освен това Жан говори много за успехите на СССР в завладяването на космоса. И в Америка никой не го хареса, което не е изненадващо.

Джийн Диксън в очите на пропагандистите

Там, където има думи за САЩ и СССР, там със сигурност ще бъдат завлечени днешните събития в Украйна. Разбира се, Джийн успя да направи много прогнози за бъдещето на Америка, Русия и Украйна в живота си. Вярваме ли? Първо да чуем!

Първо, в историческото бъдеще Съединените американски щати ще бъдат изправени пред смазващ провал и лош край. И причината за това се крие във войните и преследването на други държави. Сякаш на Америка й отива. Ситуацията може да стане толкова критична, че САЩ просто да се разпаднат на отделни територии.

Второ, Русия никога няма да стане съюзник на Америка. Разбира се, Руската федерация ще просперира и ще се къпе в богатствата си. И руските власти ще се обединят с индийските, за да създадат мощен съюз. Някъде вече сме го чували! Тези думи се чуват буквално във всяка прогноза, която от време на време изведнъж се появява в интернет за Русия от различни специалисти.

От същата опера, думи за разлагаща се Европа. Една трета от ЕС ще стане необитаема територия, която ще бъде негодна за обитаване от хора. И Америка, разбира се, няма да може да помогне. А какво да кажем за Украйна? Няма нужда да гадаете! Всички територии, които са част от руската, за втора, империя, ще бъдат обединени отново.

Може ли всичко това да се вземе на сериозно? Едва ли. Поредната глупост , сътворена от умовете на руските пропагандисти. Сценарият винаги е един и същ: Америка и Европа се разлагат, Украйна е част от Русия, а самата Руска федерация изпреварва останалите.

Дали Джийн Диксън има нещо общо с това е риторичен въпрос. Но, разбира се, можете да отговорите в коментарите!

Continue Reading

Previous: Денков с извънредна реакция след мократа поръчка срещу Алексей Петров, спешно нареди
Next: Доц. Стойчев разкри как е избягал килърът на Алексей Петров и къде е

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.