Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ясновидката Керанка: Ръсете захар в дома си, пази от 99 вида магии
  • Новини

Ясновидката Керанка: Ръсете захар в дома си, пази от 99 вида магии

Иван Димитров Пешев септември 4, 2023
rqwkrqwkrasnrkasr.png

Проклятието от роднина е по-страшно от всяка болест, казва гадателката от Добрич

Керанка от Добрич е сред най-добрите ясновидци, които откриват болести и магии. Освен това даровитата гадателка не изпраща човек от дома си, без да му е дала съвет какво да направи, за да се избави от проблема.

Способностите Керанка получила през 1988 г. след падане от гаража на дома си. Счупила няколко ребра, била в безсъзнание около половин час. След близо година ѝ се присънил сън. В него мъртвият ѝ баща дошъл, за да ѝ каже, че в най-скоро време тя ще умре. Уплашила се. На следващата вечер отново сънувала, този път мъж, който повече приличал на скелет, отколкото на човек, бил с дълга брада.

На въпроса ѝ защо е дошъл, отвърнал, че на 17 ноември тя или ще умре, или ще гледа в бъдещето на хората и ще им помага. Няколко месеца по-късно гледала за първи път – на зет си. На сутрешното кафе нещо я подтикнало и решила да вземе чашата му, за да надзърне вътре. Започнала да му говори и да предсказва какво ще му се случи до края на деня. Всичко, което предрекла, се сбъднало. И така продължава и до днес.

Керанка споделя, че когато човек седне срещу нея, първо го пита за датата, месеца и годината на раждане.

Казва, че след това започва да получава информация за него – за здравето, за душата му, за близките му. Сеанси не прави във вторник и петък, защото така ѝ било заръчано свише. Ясновидката обяснява, че не знае как ѝ се дава информацията. „Виждам имена, дати, събития и аурата на човека. Виждам какви здравословни проблеми има и ако мога, му помагам с рецепта или съвет как да постъпи“, допълва тя. Най-често я търсели с въпроси за здраве, за любов, за семейството, за пари, за магии. Добричлийката обяснява, че има 99 вида магии.

„Да умреш, да не ти върви, да се разделиш, да страдаш, да се топиш… дори да се влюбиш или да напуснеш жена си и децата и да идеш при друга. Но всички магии имат давност. След определено време те престават да действат, но мястото остава прокълнато. По-лошо от магията е проклятието. Най-тежко е проклятието от близък човек – майка, баща, баба, дядо… Да те прокълне кръвен роднина. От проклятието няма спасение.

Магията може да се развали, но проклятието не може“, категорична е ясновидката. Тя дава разяснения и как се развалят различните видове магии: „Може да е с вода, но трябва да е изворна, с яйце, изхвърляне в течаща вода, четат се и молитви – в някои случаи се чете Киприяновата молитва или Василиевата. Всяка магия си има начин за разваляне в зависимост от това за какво е наречена.“

Според Керанка не само ходжите правят магии, но и християните.

„Някои от тях са по-силни. Имаше един ходжа. Много силен беше. Като ти направи магия, където и да си, те застига. Уплашила съм се колко магии се правят. Но трябва много да се внимава! Този, който прави, да не разваля. Трябва друг да я развали. Ако един човек направи магия и после дойдат при него, за да я развали, и той го направи – умира. Имахме такъв случай преди години. Един ходжа от Балчик бързал за някъде, отиват при него хора късно вечерта, той не разбрал, че е негова магията, и я развалил. Не мина много време и почина…“, разказва ясновидката.

На всичките си клиенти тя дава и ценни съвети как се пазят от лоши енергии. „Палете тамян и обиколете къщата си, винаги в посока, обратна на часовниковата стрелка, поръсете захар около дома си или пред вратата си, поръсете със светена вода, но без да я пипате“, казва Керанка.

Източник: Ретро

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Политик с опит за извънредно включване в ефира на Нова, Лора Крумова със скандална реакция
Next: Нов як трус в България край Благоевград. Усети се

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.