Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ясновидката, посочена от пророчицата от Рупите за нейна наследница: Надминах леля Ванга и Вера Кочовска
  • Новини

Ясновидката, посочена от пророчицата от Рупите за нейна наследница: Надминах леля Ванга и Вера Кочовска

Иван Димитров Пешев декември 12, 2023
rwqijfdijgsdkjgdfgdfgfd.png

Фидес Хюсеин е призната в цял свят ясновидка. Името ѝ означава „врата към рая“. Родена е в Шумен. Неин баща е националният шампион по борба Мехмед Пехливанов, 12 години непобедим борец на България, любимец на Тодор Живков и автор на незабравимата сентенция „Рънътъ прави борбътъ“. От 7-годишна започва да „вижда“, да намира изчезнали животни, предмети, хора. Самата Ванга я посочва за своя наследница. Трите принципа на Фидес са: „Не може черен човек да има бяла душа, нито малък – голяма душа, нито грозен – красива!“, „По-добре не яж, само и какво да е, по-добре не пий, само и какво да е, по-добре сам, отколкото с кого да е!“, „За душата няма лек!“.

– Фидес, как открихте дарбата си и кога започнахте да помагате на хората?
– Имам наследствена дарба от дядо ми. Той е бил известен знахар, лечител и ясновидец.
Ясновидката Катя Костанидова: Хващаме лоши очи от „Фейсбук“, ако публикуваме такива снимки

Не си го спомням, защото е починал млад. Баща ми – Мехмед Пехливанов, е национален шампион по борба, непобедим, любимецът на Тодор Живков. Била съм много странно дете и на 7 години съм започнала да предсказвам.
Нямам изживяно детство и ученически години. Имам починал брат от уроки. Когато това се е случило, баща ми дошъл в София да говори с наше приятелско семейство лекари. Те казали, че ще умра на 7 години. Тогава още нямаше ясновидци, татко ме водеше по ходжи по селата. И оцелях. Когато навърших 11 и половина, вече бях прочута. Търсеха ме от всички краища на България и света. 41 години навърших практика, сега карам 42-ра. Надминах леля Ванга, надминах Вера Кочовска. Бяхме трима души феномени – те двете и малкото момиче от Шумен – Фидес. Не знам те на каква възраст са започнали, но не изкараха толкова стаж, колкото мен. За тези години какво ли не съм виждала.

– Вярно ли е, че Ванга ви е посочила за своя наследничка?
– За мен пишат от социализма. През 1973 г. нашата духовна майка – леля Ванга, е казала в 2 вестника – „Отечествен фронт“ и „Работническо дело“: „Мене ке ме наследи момиче от Шумен, но тя е мънинка. Ке стане девойка, ке стане нова Ванга“. Аз не мога да съм нейна наследница, защото тя е имала други дарби. Тя контактуваше с мъртви. Красимира – нейната племенница, ми е близка, разказвала ми е, че леля Ванга приемала от 8 до 12 души на ден. Аз съм приемала по 80 души на ден.

– Срещали ли сте се с нея лично?
– Не, разговаряхме по телефона. Жената, която тогава се грижеше за нея, беше много груба. Когато я търсех, тя вдигаше телефона. Това се случва 1992-1993 г. Като звънях, тя казваше така, грубо: „Кой, кой, кой?“. И аз отговарям: „Фидес съм, от Шумен“. Тогава ми даваше леля Ванга. Викам: „Как си, лельо Ванге“, а тя отвръщаше: „Болна, болна“, а след малко: „Добре“. Тогава вече изчезваше, прекъсваше нашия разговор.

– Помагали сте на полицията да разкрива страховити убийства, разкажете повече?
– Работила съм с полицията и продължавам да работя. Живея в резиденция в София. Сложили са ми двама души охрана на входа и двама отзад, които са скришни. Полицията ме пази. Нощем работя със снимки или ми водят деца в носилки – ту в кома, ту в клинична смърт. Хората, които идват от 10 години при мен, са от ниво, както се казва, класа, ранг. Даже не ми разрешават да имам опашки както преди. Когато започнах, от едната страна ме пазеха от военна полиция, от другата – от криминална полиция, след това имах лична охрана от двама украинци и един чеченец. И въоръжена охрана – младо момче на 27 години, директно с „Макаров“ на масата, защото работех в сферата на криминалистиката. Още от малка, когато бях в Шумен, ме търсеха и от ВКР, и от НСБОП, и ДС. Всички ме познават. На опашката ми чакаха и ченгетата, и мутрите. Приемах на месец по 1600 души, записвания имах за 2 години напред.

– Говори се, че самият Иво Карамански ви е посещавал?
– Той преди да изчезне от тази земя, дойде при мен през 1998 г. Бях в хотел „Мадара“ в Шумен. Пристигна с три коли XXL. Дойде само да ме види на живо. Казах му това, което трябваше да знае.

– За какво най-често хората идват при вас, какви болести лекувате?
– Абсолютно всичко. Преди една седмица – фрапиращ случай. Едно младо момче на 20 години направи инсулт, преди да се качи в колата си. Той и семейството му са ми били клиенти. Спасявала съм ги неведнъж. Беше на косъм. Отвориха му черепа. Лежеше в хирургията в „Пирогов“ между живота и смъртта. Аз го върнах. Помагам на всеки, само да не е в гроба. Хора без диагноза директно ги вдигам. Болни са, правят изследвания, не могат да разберат какво им е. Както са добре, остават без сили, не могат да стават. Редовно ми водят такива деца – на професори от Военна болница, от Правителствена болница. Наскоро спасих и хирург. Христо се казва, от Русе. Майка му дойде с наведена глава, защото колегите му от „Пирогов“ го изхвърлили, а трябваше да му дадат криле. Половината гробища са от лекарски грешки. Може да не съм чела техните дебели книги, нито съм дала клетва като тях, но помагам. Моите пациенти 80% са медици.

-Значи лекарите често се допитват до вас?
– Страшно много ми вярват лекарите на мен. Аз тях ги оправям. Наскоро ми доведоха дете на лекар на 11 годинки, което чуваше само 11%. Сложили му на двете уши за по 5 хиляди лева апарати. Не помагат. Казах, че на 11-ия ден ще се оправи. И то чуло 100%. Иначе му предстоеше операция в Израел. Много психолози също водят деца пациенти да ги лекувам, да им връзвам червени кончета за късмет. Питам ги: „А вие какво работите тогава?“. И на докторите същия въпрос задавам.

– Има ли случаи, при които не можете да помогнете?
– Няма нерешими проблеми. Само на кармично обременени не мога да помогна. Нямам право, защото са наказани от Господ. Не мога да изкарам човек от гроба и не мога да оправям скъсани нерви. Иначе изчезнали хора намирам, болни без диагноза съживявам. Работя и с трима арабски специалисти. Аз съм проводник, ясновидецът може само да дава път на доброто, не може да се занимава с щуротии и магии, той ги маха. Нямам колеги и колежки конкуренция. Не говоря – туй ще стане, онуй ще стане, – аз работя само с факти. Думите ми, докато вървиш на улицата, се чуват. Дай боже, още да имам сили да помагам на народа.

– Споменахте, че откривате изчезнали хора. Как го правите?
– Най-силна съм в криминалистиката. Там пречки нямам. Ето пресен случай – обаждат ми се ченгетата от Родопите миналата година, март месец: „Госпожо, може ли да ползваме услугите ви? От януари месец търсим едно момиче на 34 години. Излязло до комшиите и не се прибрало повече вкъщи“. Аз им казвам – виждате ли една гора отсреща. Отговарят ми, че там търсили, даже с кучета. Казвам им да вървят пак и че там има пусто място и момичето се е самоубило. Намериха я веднага и едно „благодаря“ не казаха. Иначе непрекъснато ми звънят: „Госпожо, убиха ми детето, трябва да намеря престъпника…“. Аз давам директно името. Веднага.

– Как можем да разпознаем, че имаме магия?
– В хората има вселени духове. Вървим сред енергийни и душевни вампири. Започва да ти намалява силата, не се чувстваш комфортно, не си на себе си, неразположен си. Това отива в подсъзнанието на човека, той пада духом и оттам идват болестите. Винаги съм казвала, че всичко е мисъл и енергия. Човек, когато е силен духом, никаква болест не може да го улови.

– Какво мислите за ваши колеги, които се занимават с правене на магии?
– Не може един ясновидец да се занимава с мръсотии. Щом Господ ти е дал дарбата, трябва да я ползваш за добро, да помагаш. Ако искаш да я държиш до края на живота си, като нашата духовна майка леля Ванга, не трябва да си цапаш душата и ръцете.

– Какво бъдеще очаква България?
– Доста сме разпръснати. Преди 4-5 години направих прогноза за България. 2024 г. младите от чужбина ще започнат да се връщат. 2048 г. вече България ще бъде райски кът. Това го казвам от малка. В най-красивата страна живеем, но никой не я цени. Хората са обезверени. При мен никой не идва за любов да пита, всеки идва с големи мъки и тежки проблеми. Работа има за кадърните хора навсякъде. Те избягаха и станаха бели роби в чужбина. Защо?! Който има акъл, има и пари. Иначе в близко време ще има наводнения. Да вземат мерки хората.

-Родил ли се е политик, който да ни оправи?
– Политиката не е моята силна страна. Не разбирам от тази материя. Винаги обаче съм харесвала Бойко Борисов, още когато беше кмет. Не като политик, не като премиер, а като човек. Защото на бабите говори на бабешки, на хората – на народен език. Не се прави на какъвто не е, както и аз не се правя на велика ясновидка, на която името ѝ е литнало в Космоса като на Валя Балканска. Бойко Борисов тръгна със страшна сила да оправи държавата. Ако беше сам, щеше да направи България като Дубай, като Абу Даби. Дръпна се, когато Орешарски се намеси. Какво искат от него? Оставете го да си върши работа. Кога щяхме да имаме метро, кога щяхме да имаме такива пътища?! Той се разочарова от хората. Предсказала съм още като кмет на София, че ще хване поне два мандата. Никой никога не може да го събори. Той ще се качи на най-високото ниво. Има сила, която го пази. Има сърце и душа, но не го оставят на мира. И за други политици всичко съм предсказала. Ето, за Станишев, че ще има син – познах. Аз не съм за никого, за държавата съм. Народът да е добре.

– В кои градове могат да ви намерят нуждаещите се?
– В София. От време на време ходя във Варна, защото е близо до Шумен, където съм родена. Оттам съм излязла преди 22 години. 10 години бях във Варна и от 10 съм в София. 2 години живях в Гърция по покана на наши сънародници. 72 хиляди българи, после се увеличиха до 90 хиляди, на които съм помагала. После бях и лична ясновидка в НАТО, в Брюксел. Нищо не ме е радвало, нито телевизионни изяви, нито статиите за мен, които сигурно са над милион. Радва ме едно-единствено – когато хората отварят вратата с една кутия бонбони и казват: „Фидес, благодаря“. Всеки иска да ме докосне, да ме целуне.

Телефон за връзка с Фидес: 0892050832
Източник: Ретро

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Асен Василев шашна цяла Европа. Искат го в правителствата на Германия и Великобритания
Next: Урок по история: Кой е първият български двоен агент

Последни публикации

  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.