Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ясновидката Цветанка Янакиева предупреждава: Ще има пожари и в България, не пътувайте до Франция и Испания
  • Новини

Ясновидката Цветанка Янакиева предупреждава: Ще има пожари и в България, не пътувайте до Франция и Испания

Иван Димитров Пешев юни 20, 2022
cveyayannakieva.jpg

Правителството няма да падне, ще приемем еврото, категорична е гадателката на Цеца Величкович, научи trg.

Ясновидка Цветанка Янакиева е сред най-известните гадателки у нас, от чиито прогнози се интересуват даже световни звезди. За нея се твърди, че навремето е била лична врачка на сръбския бос Аркан и неговата половинка – певицата Цеца Величкович, която посещавала нашенката и до днес.

Янакиева набра популярност след изключително прецизните си и точни прогнози за природни бедствия и катаклизми – земетресения, наводнения и пожари, както и с безпогрешния си поглед над политическата обстановка както у нас, така и в чужбина.

Тя беше първата, която предрече влизането ни в Европейския съюз. До нея често се допитваха за изхода на някои от ключовите съдебни дела, като прогнозата ѝ за съдбата на медицинските ни сестри в Либия през далечната 2002 г. е най-точната. Цветанка Янакиева е известна както у нас, така и в Сърбия, където дори заснемат документален филм за нея, сравнявайки я с Ванга. Връзка с Ванга все пак има, защото именно тя е жената, която помага на Янакиева да развие дарбата си след тежко боледуване.

Според Цветанка до септември ще има атентати и жертви или в Испания, или във Франция.

Тя съветва българите да ограничат пътуванията си дотам. Янакиева предрича и още самолетни катастрофи, но не с наши летателни машини. Според нея Европейският съюз няма да се разпадне, а Великобритания ще съжалява, че напуска Съюза. Запитана къде е България в световната картина, тя отговаря:

„Няма да се оправи. Ще приемем еврото, но за хората ще е много трудно да се приспособят. Това с гърците е нищо в сравнение с това, което ще се случи у нас. Народът ще се вдигне. Икономиката няма да има подем. Правителството ще изкара мандата, но ще има вот на недоверие. Той обаче няма да мине. Ще има конфликти между партиите, доста разногласия виждам. Виждам смяна на министри. Ще се приемат нови закони относно правосъдието – за добро ще е. Ще влезем в Шенген“.

Ясновидката прогнозира, че тази година ни чакат проливни дъждове. „Наводнения виждам, земетресения няма. Природни катаклизми у нас няма да има. Виждам само пожари. Трябва да се огледа много внимателно пътят в посока Бургас. Жертви ще има по пътя. Автобусите, които излизат от границата, също трябва да са много внимателни“, казва тя. От крадци ще протрепери светът, а мъдрите човеци ще претърпят гонения и много беди.

През есента ще се появят болести.

Стълкновение между хора – убийства. Страшни земетресения. Бури ще събарят дърветата. Пролетта и лятото ще бъдат дъждовни. Препирни и несъгласие между всички хора. Големи метежи в някои части на Земята. Пролетта и лятото ще са дъждовни с гръмотевици и светкавици.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пръскайте краставиците с това и те никога няма да страдат от мана и други болести
Next: Последно! Гьоков обяви с колко се вдигат пенсиите от 1 юли

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.