Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ясновидка №1 у нас: Предрекох земетресението в Турция, идат нови катаклизми, а в България
  • Новини

Ясновидка №1 у нас: Предрекох земетресението в Турция, идат нови катаклизми, а в България

Иван Димитров Пешев февруари 13, 2023
qsnnnnoaskdaksds.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Марияна Николаева е победител във втория сезон на бг-риалитото „Ясновидци“. Родена през 1975 г, живее във Варна, омъжена с две деца.

Стига до 4-то място в Украинското международно тв-състезание за феномени „Битката на екстрасенсите“ (Битва екстрасенсов). Пророчицата от Варна участва и в редица световни тв-проекти, като „Екстрасенси детективи “, „Екстрасенси водят разследване“, където мери сили с феномени от Великобритания, Канада, САЩ, Казахстан и др. страни.

 

Ето какво прогнозира тя пред „Телеграф“ за земетресението в Турция и Сирия и бъдещето на света.

– Oткрай време човечеството се опитва да прогнозира силните земетресения, но засега това го има само във фантастичните филми, както и при библейските пророци. Вие самата имала ли сте предчувствие или някакъв тип индикации преди трусовете, сринали Югоизточна Турция и части от Сирия?

– Ако проследите моите прогнози в последно време, ще видите, че в тях съм казвала как в Турция им се пише голямо земетресение. Чувах дори звука на земята като едно бучене. Реално това земетресение за първи път ми излезе като информация свише преди около 10-тина години, че ще стане, но реално точния момент на настъпването му бе трудно да се прогнозира. За жалост такива трусове предстоят в Индия и Казахстан.

– Кога според вас ще станат?

– Не бих могла точно да го конкретизирам, но вероятно е да станат и още тази година.

– Как получавате информацията за този род бедствия – под формата на картини или като мисъл-форма?

– Под формата на картини. Буквално виждам как сградите падат под собствената си тежест, усещам и вибрациите – люлея се сякаш съм в тях.

– Най-лошото мина ли в засегнатите сега райони?

– Ще има още трусове, но те ще са по-скоро затихващи – ще продължават известно време. Жертвите за жалост ще набъбнат на около 20 000 души. Добрата новина е, че комшиите ще възстановят бързо живота в засегнатите градове и села. Това ще се случи в рамките на само 2 години. В тази страна обаче ще има още катаклизми, които ще са свързани с огън и вода – пожари и наводнения. Забелязвам едно редуване на стихиите при тях – земя, огън и вода. За мен това значи, че някаква карма имат да изплащат на национално ниво.

– Гледайки от кулата на вашата свръхсензитивна дарба, в България пишат ли ни се по-силни земетресения?

– Ще има, но няма да са толкова силни и заплашващи. Най-много средно около 3-4 да бъдат по скалата на Рихтер. Интересно е, че при нас ще има повече наводнения. Ще имаме и два по-големи пожара, но те ще бъдат през летния сезон.

– Проф. Бойко Рангелов бе изказал хипотеза, че трус в Черно море (около сеизмичното огнище Шабла-Калиакра) би предизвикал голямо цунами. Виждате ли материализацията на подобен сценарий скоро?

– Виждам подобни картини в бъдещето да се случват у нас, но не считам, че ще бъдат някакви застрашаващи живота на хората по крайбрежието на Черно море. Ще бъде като по-голям прилив след наместване на земни пластове около 2027-2028 г.

– Преди време лечителката Атанаска Стратева в личен разговор ми сподели, че на младини Ванга е предрекла пред нея, че Черно море около 2050 г. ще стигне до Шумен. Това възможно ли е?

– Има подземна река, която преди хиляди години е текла на повърхността по нашите земи. В дълбока древност кораби са плавали по нея, била е използвана за превоз на товари. Но където е текло, пак ще тече, защото един ден тя пак ще се появи и ще влезе в старото си корито. Твърде е възможно Ванга да е видяла точно това, защото именно тази река има връзка с Черно море. Поне аз така ги виждам нещата.

– Малко е злокобен следващият въпрос, но се коментира масово в интернет форумите – според вас сградният фонд в държавата трус до каква степен би издържал?

– Всеки случай е различен, но ако говорим за старите панелки, то те биха издържали поне 7-8 по Рихтер. Ако говорим като технологии, за мен най-висока сеизмична устойчивост има гредоредът. При силен трус може да има поражение по сградата, но не и да се срути като кула от карти. Така че, ако не можем да строим като японците, то е по-добре да се опираме повече на старите практики и технологии в строителството на дедите си.

За щастие сградите у нас не са толкова високи, а и не бива, защото в бъдещето на човечеството катаклизмите ще зачестяват. След две години ще имаме малко по-силно земетресение откъм Южна България и Македония. За щастие няма да има разрушения и жертви.

– Прави впечатление, че земетресението в Турция стана на пълнолуние. Малко се пренебрегват гравитационните сили на Луната, но тя обръща океаните и въобще диктува биоритъма в човешкия организъм. Как виждате ролята на месечината в тежките бедствия?

– Прави и друго впечатление, че повечето силни земетресения стават през нощта и да, наистина са на пълнолуние. Луната си е изкуствен спътник на Земята. Сложен е от нашите създатели, за да стабилизира живота на Земята и магнитното поле на планетата ни. Изглежда, че като всяка машина и тя има определени странични ефекти, а един от тях отключва земетресенията.

– Мит ли са метафизичните теории, според които в България има подземни пирамиди, които ни пазят от по-сериозни катаклизми?

– Не е само легенда, съществуват такива градежи под земята. Но освен тях самите мегалитни светилища от траките на наша територия са енергийни центрове, които изпълняват защитни функции. Такива геомагнитни центрове има в Плиска, Перперикон, Мадара, Бегликташ, Ранули. Гледате едни голи камъни, обаче те не са случайно там, защото завихрят енергията по определен начин.

Освен това в никакъв случай не трябва да се подценява фактът, че в древността нашите земи са се водили Горен Египет. Реално погледнато повечето египетски божества са произхождали от нашите земи – на днешна България, част от Румъния и Украйна. За учените не е тайна вече, че майката на Тот е от нашите земи. Преди време посетих Британския музей, където се пази Розетският камък, открит край Нил. Като насочих ръка към него, получих доста интересна информация, която и мен ме озадачи.

Даде ми се да видя, че в дълбока древност са съществували 4 златни града. Те са били добре устроени и реално те са контролирали цялото население на Земята и са преразпределяли благата. Тези градове са били разположени в Северна и Южна Америка, в Европа и в Азия, днешен Китай. Те са познавали неподозирани технологии, благодарение на контакта им с по-развити цивилизации от Космоса. В сравнение с техните технологии днешните смартфони изглеждат като дървени играчки. От тях по-късно взимаме медицината, металообработване, корабостроене, архитектура и земеделие.

Според това, което ми се даде от пространство-времето, в което аз влизам и черпя информация, цивилизациите преди нас са живели много по-дълго. Някой от индивидите са достигали възраст от немислимите днес 1000-1200 години. Жените от 150 години са влизали в активна възраст за раждане на деца, а са живеели средно до 800 г. В един момент нашето ДНК е било блокирано умишлено, заради което клетката ни е започнала да има по-нисък цикъл на делене, след което е започнала да старее по-бързо и да умираме по-рано. В момента учени се опитват да намерят шифъра на безсмъртието в ДНК-то, но има тайни общества в сянка, които не позволяват това да се случи.

Не случайно в Библията пише, че човекът е богоподобен (създаден по Божий образ и подобие), но там не се уточнява в какво. А реално това е в съвършенството на нашето ДНК, което умишлено е блокирано. Който отключи този потенциал, ще може дори през времето да пътешества.

– Пророчицата Слава Севрюкова е казвала българите да си се прибират от чужбина до 2025 г., защото тук земята ще бъде защитена от страшното, което предстои. Вируси, унищожителни земетресения край нас, ето преди дни в САЩ измериха температура от минус 77 градуса по Целзий, какво още предстои?

– Всичко, което знаем като бедствия, ще мине в сгъстен порядък и то вече се случва – епидемии, земетресения, наводнения, урагани, торнада. Реално най-силно ще бъдат засегнати Северна Америка, Австралия, части от Китай, Япония. В Италия ще има трусове и наводнения, в Гърция – също. До десетина години във Великобритания ще има земетресение, а после цунами и голямо наводнение. Хората ще се чудят къде да бягат и какво да правят.

Трябва обаче да се каже и нещо друго, което оказва влияние върху тези процеси. Човекът обича да се прави на Бог. В момента се правят тайни експерименти от планетарното правителство в сянка, които също като ефект предизвикват трусове по планетата. Искат да всяват страх сред хората, за да ги подчиняват. Те ще разбиват и паричната система, и това се случва в момента с тази инфлация, с войната и всичко, което ни предстои.

– Уж цените спряха галопа си в България и отново литнаха нагоре, както прогнозирахте в края на миналата година. Как виждате сега ситуацията занапред?

– За жалост тази тенденция ще продължи при всички основни продукти – яйца, сирене, кашкавал, горива. Само хляба няма да смеят толкова да пипат. Ние се надявахме от Турция да взимаме горива, а то сега на тях няма да им стигат в процеса на възстановяване. Ще започнат в един момент хората да се обединяват, ще има бунтове за взимане на властта от масите в световен мащаб. В Испания, във Франция, къде ли не хората ще скочат за правата си. У нас няма да има почти нищо, защото българинът си мълчи и търпи.

– Много от родните феномени от близкото минало са получили феноменални способности сред преживяна травма. Бихте ли споделила как се отключиха при вас тези дарби?

– Имала съм операции, но те са били по-късно и не чак толкова съдбоносни. Реално от малка имах тези способности. Баба ми постоянно ме пазеше да не говоря каквото ми дойде пред хората, защото самата тя имаше такива заложби и явно усещаше нещата. Казваше ми: „Виждаш, не виждаш, ще си мъчиш!“. И аз така и свикнах.

Но веднъж си спомням – казах на майка, че татко скоро ще почине. Тя каза, че е здрав, но наистина за жалост човекът се спомина. По-късно съм имала в училището различни ситуации, по-весели. Когато бях 4-5-и клас, си говорихме за бъдещите технологии. Тогава казах на съученици, че един ден хората ще се обаждат по часовниците си без жица и кабел, но никой не вярваше, че това е възможно.

Наскоро си спомних и друга ситуация – подават ми бележника с оценките и ми дойде видение за днешните смартфонии, и казвам: „Ей, ако знаете какви бележници тефтерчета ще имаме?! Всичко ще пише в тях с едни цветни картинки и с пръст ще се търкат и ще се показват“. Като по-малка видях и инвитрото като метод, който ще се разпространи вследствие на безплодието.

– Споменахте технологиите, а днешните смартфони например какво ще ги замести в близко бъдеше?

– Това са холограмите, това са чиповете по тялото, с които ще можем да общуваме с цялото земно кълбо. Скоро много професии ще изчезнат, но и много нови ще се появят. Роботите ще навлязат все повече в живота ни, в домакинството, в сферата на услугите, в градския транспорт. Медицината ще навлезе все повече в тайните на генетиката и индивидуалния код. Само с едно сканиране на тялото ще се разбира не само какви болести има човек, но и към какво е предразположен. Летящите коли също ще навлязат.

– А България ще я има ли като държава?

– Дава ми се, че ще са по-големи границите ни. Това е така, защото в близко време границите на Европа ще паднат. Ще се размият нации, народи, българският род ще се попретопи. Отделно много бежанци ще дойдат тук отвсякъде – от Близкия изток, от Африка, от Китай, ще започнат смесени бракове и така следващите поколения ще бъдат различни. Сегашният ни ген ще се обогати. Трета световна война за мен няма да има, но катаклизми ще има. Еврото ще го приемем следващата година, като ще има отсрочка от година-две, през които и левът, и еврото ще важат паралелно.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Спасител герой спаси двама души и загина под руините
Next: Лошо ще ви стане: Ето как търговските вериги печелят на наш гръб и каква промяна се готви

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.