Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Яхтата на Доган за 6 млн. евро прокълната, никой не я иска
  • Новини

Яхтата на Доган за 6 млн. евро прокълната, никой не я иска

Иван Димитров Пешев август 3, 2022
qhtatamahmed.jpeg

Няма мераклии да купят луксозната яхта на почетния председател на ДПС Ахмед Доган. Скъпият плавателен съд, намиращ се на пристанище в Атина, е пуснат за продан от повече от месец от две международни брокерски компании с централни офиси в Монако на колосалната цена близо 6 млн. евро.

Очевидно сумата се вижда твърде висока на любителите на тузарските удоволствия, защото никой не проявява интерес към обявата.

Дългата 39 метра триетажна яхта на Доган носи името „Агата“ и е произведена в Италия през 2006 г. Срещу сумата от точно 5,9 млн. евро новият ѝ собственик ще се потопи в невероятен лукс. Вътре интериорът е изработен от висококачествено дърво. Има 5 ВИП каюти със спални, където могат да се настанят 10-12 гости.

Разполага още с кабинет с частен достъп, няколко бани с вани с размерите на гарсониера, професионално оборудвана кухня, конферентна зала за срещи, хол, панорамен салон и редица стълбища. На палубата също има всякакви тузарски удобства – мека мебел, джакузи, кътове за релакс, бар. За вечеря на открито на горната палуба има специална зона, а терасата за слънчеви бани е с настилки от тиково дърво.

От обявата става ясно, че яхтата е използвана малко и е изключително добре поддържана, освен това върви със собствен екипаж и обслужващ персонал.
„Агата“ е един от четирите плавателни съда, свързвани с името на Ахмед Доган. До 2020 г. тя изкарваше летата на пристанището в Созопол, но бе преместена в Гърция след протестите пред резиденцията на Сокола в парк „Росенец“.

През годините почетният председател на ДПС е бил засичан и на други луксозни яхти. Преди това фаворит му бе 22-метрова „Хермес“, кръстена на древногръция бог – син на Зевс, считан за най-умен сред боговете и покровител на търговията. Сред първите му любимци пък беше 16-метровата яхта с мистериозното име „Лейди Мая“.

За поредно лято Ахмед Доган се е оттеглил в морските си сараи в парка „Росенец“, като край него са синът му, снахата и внуците. Това лято наследникът на Доган – Демир, откри плажен бар на известния плаж „Какао“ в Слънчев бряг, където на талази се тълпят представители на родния хайлайф. Ежедневно роднините на Сокола са засичани да се припичат там, но в негово отсъствие.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лена Бориславова с инфарктен коментар за снимката с Петков
Next: Маргарита Хранова не може да вижда

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.