Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 1 лъжица и де що има цвете у дома цъфти! Няма да познаете мушкатото
  • Новини

1 лъжица и де що има цвете у дома цъфти! Няма да познаете мушкатото

Иван Димитров Пешев май 22, 2023
mushkhaksktasotiasto.png

Днес ще споделя с вас един трик как да дадете възможност на вашите цветя да виреят и цъфтят красиво през цялата година само с помощта на две съставки, които всички имате в кухнята си.

 

На първо място ще ви трябва вода, която ако пълните от чешмата, е най-добре да я оставите да престои един ден на стайна температура.

Разбира се, най-добре би било да използвате филтрирана или изворна вода, но не винаги е лесно да си набавите такава.

 

В бутилка или подходящ съд напълнете шест литра вода и пригответе кубче прясна мая, от която ще ви трябват само 10 грама.

 

Маята стимулира растежа на растенията, води до буен цъфтеж и позволява на кореновата система да укрепне добре. Освен това позволява на растенията по-лесно да абсорбират вода и минерали от почвата.

Дрождите съдържат огромно количество хранителни вещества, както и полезни витамини от група В, фитохормони и ауксин. Тази уникална комбинация води до ускорен растеж на цветята. Разтворете 10 г прясна мая в шест литра вода.

 

 

За да подсилите този естествен тор и да подхраните добре стайните растения, добавете още една съставка, която много лесно можете да си приготвите у дома, а напоследък може да се намери и в аптеките.

Представлява прах от яйчени черупки , който също е отличен за подхранване на домати, чушки и краставици. За направата на този „вълшебен“ прах, разбира се, ще ви трябват черупки от яйца. Просто всеки път, когато използвате яйца за ядене, не изхвърляйте черупките, а ги запазете.

 

Измийте ги отвътре със студена вода и ги оставете да изсъхнат на въздух или във фурната на много ниска температура, след което ги смелете на прах. За да получите фин прах, най-добре е да пресявате през фино сито след всяко смилане.

 

Яйчените черупки осигуряват важни минерали, които са много необходими на растението, за да има силен имунитет и да расте и да се развива гладко. Освен всичко друго, яйчените черупки съдържат лесно усвоими калциев карбонат, калий и фосфор.

Корените лесно абсорбират тези минерали, след като се разтворят в почвата. Можете да съхранявате получения прах от яйчени черупки запечатан в стъклен буркан и да го използвате при необходимост. В бутилката с 6 литра вода и 10 г прясна мая се добавя 1 супена лъжица прах от яйчени черупки.

 

 

Затворете бутилката и я разклатете добре, за да се разтворят съставките, след това оставете да престои известно време с отворена капачка и когато сте сигурни, че маята се е разтворила напълно, разклатете бутилката отново и изсипете течността върху вашите цветя.

 

 

С тази естествена храна от дрожди и яйчени черупки поливайте цветята си веднъж месечно и се наслаждавайте на техния пищен цъфтеж.

 

Continue Reading

Previous: Тайнствено находище цери невероятни болежки, за нула време изправя на крака хора със счупвания
Next: Българска църква на цели 1000 години се оказва ключът за спасението на Земята

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.