Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 1 лъжичка на гладно за 7 дни и всичко излишно изтича през червата
  • Новини

1 лъжичка на гладно за 7 дни и всичко излишно изтича през червата

Иван Димитров Пешев май 12, 2022
zdadadnave.jpg

Всеки, който държи на здравето си, знае колко много време и усилия се изискват за поддържане на здраво и жизнено тяло.

Но тези усилия често се провалят от факта, че не спазвате балансирана диета. Въпреки че тренирате ежедневно и водите живот, който смятате за здравословен, ако диетата ви не е правилна, няма да видите страхотни резултати и тялото ви няма да бъде толкова здраво, колкото очаквате.

Ако не ядете това, което трябва, тялото ви няма да може да абсорбира необходимите за функционирането хранителни вещества и витамини, а също така може да натрупва токсини, които ще ви нанесат много щети.

Затова днес ви предлагаме една лесна и вкусна рецепта за мега детокс на тялото, който освен прочистващ има и отслабващ ефект :

Мега детокс на тялото
Процесът на прочистване на тялото е жизненоважен за здравето.

Ако държите в себе си натрупаните токсини, причинявате сериозни щети на вашите органи. Тези прочиствания също ще ви помогнат да отслабнете и да очистите тялото си. Днес ви предлагаме невероятна рецепта, която естествено ще ви помогне да направите това у дома.

Съставки:

сушени сини сливи – 150 гр.
стафиди – 150 гр.
вряща вода – 5 чаши

Приготвяне:

Сварете 5 чаши вода, добавете сливите и стафидите, оставете сместа да поври още 15 минути.

Свалете от котлона и я оставете да се накисне хубаво.

Приемайте по една лъжица от получената течност всеки ден на празен стомах и ще отстраните всички токсини, които са заседнали в тялото ви. Това несъмнено е най-доброто средство при запек, ще видите колко е ефективно.

В течение на няколко дни постоянно ще усещате как тялото ви се чувства по-добре и по-здраво, ще видите как постепенно отслабвате без усилия.

Опитайте и споделете с нас резултатите!

Бъдете здрави!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Историк: Червената армия не ни е освободила през 1944 г., а ни е окупирала за три години
Next: Извънредно съобщение на премиера Кирил Петков: Съдбата на България е решена в САЩ по време на визитата

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.