Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 10 години след развода Симо най-сетне каза истината за Мариана Векилска
  • Новини

10 години след развода Симо най-сетне каза истината за Мариана Векилска

Иван Димитров Пешев април 8, 2024
casdcdasfvfdsvfgbnh.png

Той е Симеон Колев – радиоводещ и мотиватор, чийто дълбок глас ни буди всяка сутрин от ефира на БГ Радио в компанията на ефирната си половинка – Богдана.

Малцина обаче си спомнят, че преди 10 години Симо бе част от друг дует, а именно – двамата с журналистката Мариана Векилска бяха семейство.

Раздялата им бе дъвкана с месеци в медиите, но те отдавна вече са поели всеки в собствената си посока и вече могат да говорят спокойно за това, без бурни емоции. Ето какво сподели Симо в тази връзка:

„Не можеш да обвиняваш някой, който следва сърцето си, защо те е изоставил. Не искам да изглежда сякаш Мариана е лошо момиче. Не, тя не е жена, която просто е загърбила семейството си. Тя просто е огън жена. И на мен ми беше много трудно да бъда и майка, и баща за сина ми. Особено много, когато сутрин трябва да съм мобилизиран в радиото пред хората, а душата ми страдаше. Но това е минало“.

Това призна радиоводещият в студиото на „Търси се“ по Би Ти Ви.

Преди повече от 10 години той се раздели с голямата си любов – журналистката Мариана Векилска. Според нея, любовта им вече си е отишла и не е виновен трети човек за тяхната разлъка.

„Тогава ходих на психолог и сега е точно моментът да благодаря на Детелина. Но аз имах всякакви моменти. Знам, че има хора, които не продължават, сриват се, самосъжаляват се, жертви. Но мен бащинството ми даде крила в онзи момент. И сега, като погледна назад, се чувствам щастлив, защото децата вече са добре, големи са, утвърдени, щастливи“, с усмивка споделя Симо, който вече се чувства „еволюирал“.

„Чак сега от три години насам отворих сърцето си и живея с друга жена, която ме прави щастлив. И мога да кажа, че вече съм много различен от човека Симо, който беше преди 10 години. За добро е“, сподели той.

„Симеон Колев е уникален човек, който аз поканих да работим с него четири години в общинския съвет. Разбрах, че той е изключително работлив и имаше много идеи. Бях му предложила по-висока политическа позиция, но той не я прие, искаше да си остане в радиото“, каза за Колев бившата кметица Йорданка Фандъкова.

„Заедно с нея направихме много неща. Отказах да стана политик, защото винаги следя три критерия за себе си, да ги има: да бъде забавно, да е важно за средата и хората и да ми носи пари. Е, интуицията ми каза, че това не е за мен“, смее се Симо.

В момента той се чувства „леко прегорял“ в Бг радио, защото всеки ден от него се изисква да е в настроение, „росен като репичка“ и да мотивира всяка сутрин хората.

„А то никак не е лесно. С Боги от време на време си прехвърляме думи, реплики, но не всеки ден ти е кеф да се усмихваш. Но смятам, че да сме „ядрени централи на енергия“, с Богдана ни е хубаво“, прави равносметка Симо.

Той е доволен и че с порастването на двете си деца – Габриела, която е от първия брак на Мариана Векилска с футболиста Георги Донков, и неговият син – Момчил, който е 10 клас, Колев има повече време за себе си.

„И сега се чудя какво хоби да си намеря, защото ми се е отворило едно свободно време, което трябва да запълня“, с усмивка споделя Симеон Колев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От 4 яйца, чаша захар и половинка мляко става нежен разкош! Чийзкейкът да се скрие, защото това е в пъти по-вкусно!
Next: Осъдиха изпълнителя на кючека Моя страна, Фараона незабавно трябва да…

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.