Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 10-годишно дете помогна на майка си да роди преждевременно в къщи и спаси живота на малкото си братче
  • Новини

10-годишно дете помогна на майка си да роди преждевременно в къщи и спаси живота на малкото си братче

Иван Димитров Пешев август 27, 2023
csqhashehee.png

За 10-годишния Джейдън Фонтенот е трудно да разбере колко важни са били действията му в деня, когато майка му е започнала преждевременно раждане .

Той вярва, че е правил само това, което майка му го е помолила, когато е започнала да кърви обилно преди раждането.

Една петъчна сутрин през 2018 г. бременната Ашли Моро се събужда и отива до тоалетната.

В началото се чувства нормално, адекватно за 34-та седмица от бременността, в която се намира. Но когато поглежда надолу, две неща я стряскат. Първото нещо, което Ашли забелязва, е, че амниотичната й течност току-що е изтекла. И сякаш това не е достатъчно, тя вижда два лилави крака, които стърчат от нея.

Неправилно положение на детето

Бебето на Ашли Моро е в грешна позиция с дупето напред. Раждането започва, докато съпругът й отсъства на работа, а баба й, която живее наблизо, не може да се движи след скорошна операция на гърба. Родилката се обажда на 911, а синът й Джейдън запазва спокойствие и прави това, което му казва майка му.

„Когато синът ми влезе в тоалетната, той просто пое дълбоко дъх и каза: „Добре, мамо, просто ми кажи какво да правя“, разказва Ашли.

 

Това необикновено 10-годишно дете от Луизиана помага на брат си да се роди на пода на банята в дома им в Сулфур.

Но когато новороденото се ражда, то не диша. „Изглеждаше, че не диша, краката му бяха лилави“, казва Ашли пред KPRC News 2.

Както казва Джейдън, „Тя ми каза какво да правя и аз го направих“.

 

След това Джейдън изтичва в кухнята и грабва назалния аспиратор, който сестра му използва, спасявайки живота на братчето си.

Новороденият син на Ашли започва да диша още преди пристигането на линейката, докато майката и бебето се възстановяват от тежкото раждане.

„Плачех, но се опитвах да остана спокойна и събрана“, каза Ашли. „Джейдън беше толкова спокоен, така че и мен ме успокои. Виждах, че е уплашен, но знаеше, че трябва да го направи.“

Той спасява живота им

Разбира се, жената е много горда със сина си, а съпругът на Ашли Кърси Ричард каза, че Джейдън е „смел“ и че едва ли някой би могъл да направи нещо подобно.

„Всеки път, когато си спомня за това, плача“, казва Ашли. – „Не мисля, че Джейдън осъзнава какво всъщност е направил и колко важно е било това.“

Според съобщения в медиите лекарите са признали, че Джейдън е спасил по-малкия си брат и майка си. Ашли е щяла да изкърви до смърт при раждането, ако момчето не е било там.

 

Кметът и медицинският персонал на Сулфур отдадоха почит на Джейдън за смелостта му. Децата са способни на по-големи неща, отколкото си мислим. Те са умни и знаят повече, отколкото си мислим!

Какво невероятно момче е Джейдън; той винаги ще поддържа специална връзка с брата, когото е изродил на този свят и е спасил. Ангелите идват в много форми и това момче определено е един от тях!

Continue Reading

Previous: Васил Божков обжалва постоянния си арест
Next: Взриви се бензиностанция край Букурещ, не е ясен броят на загиналите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.