Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 10-годишно дете помогна на майка си да роди преждевременно в къщи и спаси живота на малкото си братче
  • Новини

10-годишно дете помогна на майка си да роди преждевременно в къщи и спаси живота на малкото си братче

Иван Димитров Пешев август 27, 2023
csqhashehee.png

За 10-годишния Джейдън Фонтенот е трудно да разбере колко важни са били действията му в деня, когато майка му е започнала преждевременно раждане .

Той вярва, че е правил само това, което майка му го е помолила, когато е започнала да кърви обилно преди раждането.

Една петъчна сутрин през 2018 г. бременната Ашли Моро се събужда и отива до тоалетната.

В началото се чувства нормално, адекватно за 34-та седмица от бременността, в която се намира. Но когато поглежда надолу, две неща я стряскат. Първото нещо, което Ашли забелязва, е, че амниотичната й течност току-що е изтекла. И сякаш това не е достатъчно, тя вижда два лилави крака, които стърчат от нея.

Неправилно положение на детето

Бебето на Ашли Моро е в грешна позиция с дупето напред. Раждането започва, докато съпругът й отсъства на работа, а баба й, която живее наблизо, не може да се движи след скорошна операция на гърба. Родилката се обажда на 911, а синът й Джейдън запазва спокойствие и прави това, което му казва майка му.

„Когато синът ми влезе в тоалетната, той просто пое дълбоко дъх и каза: „Добре, мамо, просто ми кажи какво да правя“, разказва Ашли.

 

Това необикновено 10-годишно дете от Луизиана помага на брат си да се роди на пода на банята в дома им в Сулфур.

Но когато новороденото се ражда, то не диша. „Изглеждаше, че не диша, краката му бяха лилави“, казва Ашли пред KPRC News 2.

Както казва Джейдън, „Тя ми каза какво да правя и аз го направих“.

 

След това Джейдън изтичва в кухнята и грабва назалния аспиратор, който сестра му използва, спасявайки живота на братчето си.

Новороденият син на Ашли започва да диша още преди пристигането на линейката, докато майката и бебето се възстановяват от тежкото раждане.

„Плачех, но се опитвах да остана спокойна и събрана“, каза Ашли. „Джейдън беше толкова спокоен, така че и мен ме успокои. Виждах, че е уплашен, но знаеше, че трябва да го направи.“

Той спасява живота им

Разбира се, жената е много горда със сина си, а съпругът на Ашли Кърси Ричард каза, че Джейдън е „смел“ и че едва ли някой би могъл да направи нещо подобно.

„Всеки път, когато си спомня за това, плача“, казва Ашли. – „Не мисля, че Джейдън осъзнава какво всъщност е направил и колко важно е било това.“

Според съобщения в медиите лекарите са признали, че Джейдън е спасил по-малкия си брат и майка си. Ашли е щяла да изкърви до смърт при раждането, ако момчето не е било там.

 

Кметът и медицинският персонал на Сулфур отдадоха почит на Джейдън за смелостта му. Децата са способни на по-големи неща, отколкото си мислим. Те са умни и знаят повече, отколкото си мислим!

Какво невероятно момче е Джейдън; той винаги ще поддържа специална връзка с брата, когото е изродил на този свят и е спасил. Ангелите идват в много форми и това момче определено е един от тях!

Continue Reading

Previous: Васил Божков обжалва постоянния си арест
Next: Взриви се бензиностанция край Букурещ, не е ясен броят на загиналите

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.