Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 10-месечно бебе падна от терасата
  • Новини

10-месечно бебе падна от терасата

Иван Димитров Пешев октомври 11, 2022
terastastastas.jpg

Опасен инцидент в гърменското село Дъбница вдигна на крак спешните екипи. 10- месечно момиченце е било докарано в Спешен център в изключително тежко състояние и кома.

След преглед в болницата в Гоце Делчев било установено, че детето е със счупен череп и спешно е транспортирано до столичния институт „Пирогов“, предава „Струма.ком“.

При разговор с родителите му – 20-годишен баща и 17-годишна майка, се оказало, че детето е паднало от терасата на къщата им на втория етаж. То допълзяло през отворена врата до процепите на предпазна решетка на балкона и се промъкнало през тях, обяснили родителите.

Още криминални новини:

Не изпускай тези оферти:

Арестуваха полицай от София, карал дрогиран в столичния квартал „Дружба“. Очевидци разказаха пред БТВ, че негови колеги – също униформени, направили опит да го подменят. Инцидентът е станал на улица в „Дружба“ 2.

Кадри са запечатали катастрофата, станала малко след 21:00 часа. На тях ясно се вижда как полицаят минава с висока скорост по улицата към 21 ч. с личния си автомобил, губи контрол и се блъска в спряла кола.

По данни на полицията пробата за наркотици на техния колега е била положителна.

Свидетели обаче разказват, че е бил направен опит от колеги на полицая той да бъде подменен и друг човек да даде проба вместо него. В крайна сметка неуспешно.

„Колата караше с превишена скорост. Имаше поне 20 метра спирачен път от колата и излезна мъртво пиян служител на МВР, униформен“, разказа свидетелят.

Така започва разказът на този мъж, бил на метри от улицата по време на катастрофата. Крием неговата самоличност по негово желание, от съображения за сигурност.

На видеозаписите ясно се вижда скоростта на автомобила, в който е бил полицаят, и как се насочва към паркомястото. Вместо да спре, се удря в паркирана кола.

„Започна да пита какво ще правим, на кой е колата, за да се оправят, ако има вариант. След това дойде и патрул на Осмо районно управление, които не го закараха към районното, а в обратната посока“, допълни свидетелят.

Казва, че през това време на място пристигат от КАТ и започват да разпитват всички около 10 свидетели. Дошъл и непознат мъж – също униформен, който се представил за полицая, причинил катастрофата

„Те се опитаха да прикрият лицето, което е шофирало с друго лице, но не им се получи, защото бяха много свидетели. В крайна сметка го домъкнаха тук. Той е разпознат след това от свидетелите и отказа да духа на дрегера, но тестът за наркотици му излезе положителен“, обясни свидетелят.

От пресцентъра на СДВР уточняват, че има задържан полицай, шофирал след употреба на наркотици. Но информация, че е правен опит да подмяната при тях няма.

От прокуратурата обясниха, че до края на деня униформеният ще бъде привлечен към наказателна отговорност.

„Направен му е „Дръг тест 5000“, който е отчел наличие на амфетамин. По случая е образувано досъдебно производство за престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“.

Още криминални новини:

Апелативният съд във Варна ще разгледа мярката „домашен арест“ за шофьора, убил една жена и ранил друга в Шумен. Окръжната прокуратура в града протестира срещу по-леката мярка за обвиняемия, съобщи NOVA.

Инцидентът стана на кръгово кръстовище на 28 септември. Тогава 18-годишен шофьор се вряза с колата си в друг автомобил. Полевият тест за наркотици показа, че младият мъж е карал след употреба на амфетамини.

Според защитата му това се дължи на зъболекарска упойка. В съда кръвната му проба се оказа отрицателна и магистратите го оставиха под „домашен арест”.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Собственик на бензиностанция: Българи, гответе се, защото идва силен скок на цените на горивата
Next: Задължително заливам косата с 1 супена лъжица ракия преди лягане: Прави чудеса

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.