Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 10 факта, които не знаете за Марианна – победителката в MasterChef 8
  • Новини

10 факта, които не знаете за Марианна – победителката в MasterChef 8

Иван Димитров Пешев декември 5, 2023
poksdgkmdfskmgkmdfgkhfdgh.jpg

Марианна Александрова (да, името й се пише с две Н) е победителят в MasterChef 8.

Тя бе избрана и за първи финалист, а след оспорвана битка с много готвене, на финала се изправи срещу Осман и Биляна.

1. Марианна спечели голямата награда в MasterChef.

2. Нейна най-голяма муза в готвенето винаги е била майка й, с която често си правят кулинарни дуели. Двете посещават заедно готварски курс в Неапол. От Chef Renato Maroldo там научава повече за приготвянето на паста.

3. Съпругът й се казва Дамян Иванов.

За рождения ден Марианна му посвещава стихотворение. Двамата се женят през 2019 г.
„Честит Рожден Ден на моя съпруг,
като него няма друг,
смел, силен и целеустремен,
най-съответстващият мъж за мен.
Нека ми е жив и здрав,
да се грижа за пълния му стомах.
О, Боже какой мужчина,
любовче, ти си мъж и половина.“

4. Туризмът е най-голямата страст в живота на Марианна.

Поставила си е за цел да създаде регионален гастрономически бранд на град Варна заради многото националности, оставили своя отпечатък върху местната кухня.

5. Марианна мечтае да издаде книга с регионални рецепти с местни продукти.

6. За празника на Варна – 15 август,приготвя черноморски рапани, миди и раци, събрани лично от нея, с боб, сладко от люти чушки и изобилие от свежи подправки.

7. Ястието, с което спечели първият си имунитет, е дъмплинги с плънка от свинска кайма и калмари. Поднася ги с пикантен и ароматен бульон с джинджифил.

8. Моментът, в който изпитва истински стрес, е, когато върху участниците се изсипват килограми с пуканки.
„Изсипването на килограми пуканки върху главата ми, изобщо не ми беше забавно. Честно казано, за първи път усетих истински стрес по време на Стрес тест, което си пролича. Изпичането на фокача за 20 минути толкова вдигна адреналина ми, че за първи път се самоупрекнах за решението ми да участвам в риалити“ – признава тя.

9. Признава, че човекът, когото е подценила като играч, е била Лора.Впоследствие обаче си променя мнението за нея.
„Ти израсна, пребори много конкуренти и доказа, че мястото ти е сред най-добрите. Неволята ни събра, но ти се превърна в част от живота ми. Гордея се с теб, гордея се, че запази достойнство и емоционална интелигентност, гордея се, че разчупи стереотипните представи за МИС. Гордея се, че не се огъна на полуфинала и не изля море от сълзи, а се бори като лъв“.

10. Марианна има куче, което се казва Лукас. Той често е с нея на плажа и обожава да се търкаля в пясъка.
На Коледа Лукас получава коледна шапка и бандана с надпис Ho-ho-ho. Когато пътува с него, Марианна избира хотели, в които е разрешен престоят на кучета, за да не се дели от домашния си любимец.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Урок по история: Неизвестни причини защо България пада под Османска власт
Next: Събуждате се посред нощ: Ето за какви заболявания говори това

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.