Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 11 храни, които оказват странен ефект върху мозъка ви
  • Новини

11 храни, които оказват странен ефект върху мозъка ви

Иван Димитров Пешев април 13, 2023
qdasdasktasktiasktas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Днес здравословното хранене е много модерно и популярно, затова си мислим, че с лекота можем да различим вредните от полезните храни, но нещата не са толкова прости.

Някои на пръв поглед полезни храни могат да окажат неподозиран ефект върху тялото, докато други, които мислим за вредни, помагат на мозъка ни да функционира правилно. Затова днес от Ko4 ви представяме 12 храни, които, неочаквано за нас, могат да повлияят отрицателно или пък положително на мозъка ни:

Белият ориз съдържа бързи въглехидрати, които помагат на глюкозните молекули да навлязат бързо в кръвта. След консумирането на бял ориз нивото на кръвната захар скача драстично, което може да окаже отрицателен ефект върху мозъка и нервната система.

Пуканките съдържат протеини, фосфор, желязо, силиций и магнезий, които помагат на нервната система да функционира правилно. А витамин В ни помага в борба с депресията и стреса.

Рибата тон съдържа много живак, а прекомерното количество живак в тялото може да доведе до проблеми с паметта. Рибата съдържа и полихлориран бифенил – синтетичен химикал, който оказва влияние върху хормоните и нарушава функцията на нервната система.

Свинската мас съдържа рядка арахидонова киселина. Тя може да бъде открита в тъканите и е незаменим помощник за поддържане на нормалните мозъчни функции. Тази киселина помага и при алцхаймер.

Черният шоколад съдържа флавоноиди, които активизират мозъчните клетки. Тази любима наша храна разширява кръвоносните съдове, стимулира мозъчната функция и снабдява мозъка с кислород.

Твърдото сирене съдържа тирамин, който се отделя при разграждането на протеина. Тираминът може да повиши кръвното налягане и да предизвика мигрена.

Печените картофи са богати на калий, глюкоза, витамин В и аминокиселини, които подобряват кръвоснабдяването на мозъка, което пък увеличава притока на кислород и затова мозъкът получава цялата му необходима енергия.

Фасулът съдържа танинова киселина. Ако прекалите с тази киселина, тялото ви ще изпита затруднение при разграждането на някои минерали като желязото. Това може да доведе до проблеми с кръвоснабдяването на мозъка.

Куркуминът, който е основната съставка на кърито, съдържа много антиоксиданти и забавя стареенето на мозъка. Антиоксидантите поддържат доброто състояние на когнитивните функции, които обикновено се влошават с възрастта.

Шафранът съдържа много минерали, витамин В и витамин С. Това подпомага работата на мозъка и дори облекчава някои заболявания.

Канелата активизира мозъка, защото съдържа тези изключително важни съставки: цинамилов алкохол и цинамалдехид. Дори самата миризма на канела ни помага да решаваме задачи, които изискват повишено внимание, визуална памет и бързи реакции. Явно тайната за бързото писане на всички домашни е млякото с канела.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Писмо на Люпчо Георгиевски до Пендаровски: Нищо няма да ни спре, ние сме народът на цар Самуил и Иван Михайлов
Next: Българин видя какви ги вършат германските шофьори по пътищата и зяпна от почуда

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.