Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 11-годишно българче стана звезда в Гласът на Колумбия (Видео)
  • Новини

11-годишно българче стана звезда в Гласът на Колумбия (Видео)

Иван Димитров Пешев февруари 8, 2024
sdfvkdfvjkfgbignghnkgh.png

11-годишно българче стана звезда в Колумбия, след като премина „слепите прослушвания“ в детския вариант на тамошния формат на „Гласът“ и се класира за музикалните дуели. Петокласничката Лина Мария Гомес Витанова спечели през уикенда сърцата и на менторите, и на публиката с взривяващо изпълнение на Diamonds, което я изстреля в отбора на легендарния колумбийски певец и носител на Латино Грами за поп албум – Андрес Сепеда.

Уникалното вокално изпълнение на малката Лина накара Сепеда да натисне бутона, за да обърне стола си и да ѝ каже: „Впечатляваща си, много си интересна и гласът ти е много специален“.

 

<span
data-mce-type=“bookmark“ style=“display: inline-block; width: 0px;
overflow: hidden; line-height: 0;“
class=“mce_SELRES_start“></span>
 

Тя самата пък разказа на менторите – Андрес Сепеда, мексиканският певец Алекс Синтек и Грейси Редон, че идва от България специално за конкурса. И изпълни на сцената в Богота акапелно „Хубава си, моя горо“.

Лина е дете от смесен брак – майка й е българка, а баща й колумбиец. Занимава с пеене от 5-6 години, като музикален педагог у нас й е една от участничките в „Гласът на България“ през 2021 г. – кипърката Натаса Андреу.

За да стигне до сцената на „Гласът на Колумбия“ успява да пребори конкуренция от 17 000 деца. Толкова са кандидатите, допуснати до първичните онлайн кастинги. Колумбия е една от страните, в които има и детски формат на „Гласът“, даващ възможност и на малките таланти, нямащи още 16 години, да се изявят на сцената. Именно затова и праща демо версия на свое изпълнение там. Така, на 12 октомври миналата година, тя и семейството й научават радостната вест, че е била избрана сред хилядите желаещи за участие в онлайн кастинг, пише standartnews.com.

Ситото на онлайн кастингите успяват да преминат общо 168 деца, които са избрани да участват в т.нар. „слепи прослушвания“. Именно на тях менторите решават кой да продължи само, слушайки гласовете на кандидатите. Без да ги виждат. До следващия етап – музикалните дуели, са допуснати половината – 90.

„Слепите прослушвания“ бяха излъчени по колумбийската телевизия този уикенд и благодарение на таланта си 11-годишната българка продължава напред. В преследване на мечтата си. А както самата тя сподели от сцената в Богота: „Искам да кажа на всички да следват мечтите си!“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Взеха решение за кардинална промяна в ТЕЛК и оценките
Next: Мама ме е родила едва на 15 г. Сега мога да разкажа историята й, и да й благодаря

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.