Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 12 съвета за щастие, късмет и радост от баба Ванга за всеки ден!
  • Новини

12 съвета за щастие, късмет и радост от баба Ванга за всеки ден!

Иван Димитров Пешев февруари 26, 2023
sfaskgaskdasodasl.png

Всеки може да бъде щастлив. За да направите това, е важно да следвате прости съвети и да елиминирате негативното отношение, научи Ко4.

Известната Ванга е оставила богато наследство, което до днес помага на хората да намерят хармония и благополучие в живота. Нейните мъдри съвети се използват навсякъде, за да се запази чистотата на душата, да се живее в хармония със света и да не се оставят негативните неща в живота на човека.

Ежедневни съвети за щастие

1. Благополучието и просперитетът ще напуснат дома ви, ако използвате счупени съдове. Всеки ден яжте и пийте от красиви чинии и чаши, така че енергията на щастието да остане във вашия дом.

2. Ако щастието в дома ви не е достатъчно, поставете в уединено място няколко монети от други страни със сребърен цвят. Така ще привлечете просперитет в живота си.

3. За да бъдат щастието и късмета чести гости във вашия дом, пренаредете мебелите си по време на Новолуние. Енергията на нощната лампа ще ви помогне да поддържате комфорт и хармония.

4. Клонките от бъз, окачени над входната врата, ще спасят дома ви от всяко зло. Закрепете ги така, че щастието винаги да е във вашия дом и всички негативи да останат извън прага.

5. Всеки ден можете да повтаряте ритуала, който ще ви помогне да запазите щастието в дома си. Налейте вода в чиста, прозрачна чиния и кажете: “Злото ще спре на прага, доброто ще влезе в дома ми. Всеки гост ще ми носи радост.” Хвърлете водата пред прага.

6. Всяка сутрин, събуждайки се, започнете да носите обувките си с десния крак. Така ще запазите щастието в дома си. Оставете чехлите до леглото, за да не ги търсите.

7. Всеки ден се уверете, че на масата ви няма стар хляб. Малките парчета привличат бедност и мизерия. Дайте ги на животните или нахранете птиците, така че винаги да има място за щастие в живота ви.

8. Създайте си навика да не се хвалите със своето щастие, особено да не говорите за късмета си на непознати – тяхната завист може да повлияе негативно на живота ви.

9. Стъпвайки с десния си крак, не забравяйте да изречете думите: “Проблеми, избягайте от мен.” Ако стъпвате с левия си крак, изчакайте късмета си.

10. Не съхранявайте счупени или напукани огледала в дома си. Те ежедневно приемат вашето щастие. Такива предмети нямат място във вашия дом, така че винаги изхвърляйте парчетата в плътна непрозрачна торба или кутия.

11. Погрижете се за огледалата в дома си. Избършете ги със светена вода, за да няма място за кавги и болести.

12. Носете пари само в портфейла си. Никога не оставяйте банкнотите сгънати и не съхранявайте монети в същото помещение заедно с тях. Така всеки ден ще съживявате финансовото си благополучие.

Тези прости съвети ще ви помогнат да се отървете от неуспехите, както и да доведете живота си до щастие. Погрижете се за дома си и не позволявайте да бъде мръсен. Отстранявайте редовно паяжините и праха, които натрупват отрицателна енергия.

Continue Reading

Previous: Непознат плати сметката на възрастен мъж в хипермаркет-Близките искат да му благодарят
Next: Българският Рокфелер Пенчо Семов дарява 200 милиона лева: Бащата на Андрей Луканов пренебрегва последната воля

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.