Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 12-годишно българче вдигна на крака журито на Чехия търси талант
  • Новини

12-годишно българче вдигна на крака журито на Чехия търси талант

Иван Димитров Пешев януари 7, 2024
vfdsvfdgfdhfdghgfh.png

12-годишният Християн Митков от град Ветово покори журито и публиката в музикалното
шоу “Чехия търси талант” и се класира за финала.

Той изпълни песента на Уитни Хюстън “I have nothing”, а след изпълнението му
журито стана на крака и му ръкопляска.

При представянето си Християн се представя,
че е от Русенско, а един от членовете на журито казва, че е бил в Русе, който
е много хубав град.

Видеото от представянето на Християн е публикувано в YouTube, както и във Фейсбук,
като в социалната мрежа е събрал много  положителни коментари и поздравления. Един от коментарите е от близка на семейството
на Християн:

“Много е важно за мен да отбележа, че това момче е ромче.

Българско ромче и
се гордеем с него, защото доказа, че ние ромите също можем да се развием, ако
ни се дава възможност. Ако имаме добра среда, подкрепа и отговорни учители, както
имат нашите деца тук в Чехия.”

Още една новина от днес:

Тези наши звезди потресоха с фалшиво пеене в сръбския Биг Брадър

Шоуто е стартирало преди няколко дни, а обитателите живеят в пълен лукс стил Барби – розова къща, басейн, пълни хладилници и доста алкохол

Победителят в „Игри на волята“ сезон 4 – сърбинът Алекса Ерски и неговата половинка Елица участват в най-известния сръбски риалити формат „Задруга“, който този път има ВИП сезон и носи името „Елит“.

Предаването, което се гледа не само в Сърбия, но и в Черна гора, Босна и Херцеговина, Македония и Хърватия, е еквивалент на българското риалити „Биг Брадър“.

Шоуто е стартирало преди няколко дни, а обитателите живеят в пълен лукс стил Барби – розова къща, басейн, пълни хладилници и доста алкохол.

Самото семейство Ерски пък вече успя да „блесне“, изявявайки се на сцена.

В едно от предизвикателствата явно на младата двойка се е наложило да изпълнят сръбска песен в дует.

Но на видео в социалните мрежи, с което се е похвалил самият Алекса се вижда, че пеенето не е най-силното хоби на двамата шампиони по борба и не е като да прехвърлиш на мускули „Стената на смъртта“ или „Хималайската стълба“.

Това въобще не възпира влюбените да се качат на сцената, въпреки че според констатацията на някои по-крайни критици – по-скоро реват като карпатски мечки, отколкото да пеят, пише „Телеграф“.

Алекса и Елица блеснаха със сила и физическа издаржливост в „Игри на волята“, но в новото социално предаване, в което се включиха мускулите не са вървежни, а по-скоро са нужни други умения.

Continue Reading

Previous: Българските гурбетчии масово се завръщат в България, а причината е шокираща
Next: Дайнов оплю леденото хоро, а Хекимян го отряза, мрежата прегря

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.