Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 12-годишно българче вдигна на крака журито на Чехия търси талант
  • Новини

12-годишно българче вдигна на крака журито на Чехия търси талант

Иван Димитров Пешев януари 7, 2024
vfdsvfdgfdhfdghgfh.png

12-годишният Християн Митков от град Ветово покори журито и публиката в музикалното
шоу “Чехия търси талант” и се класира за финала.

Той изпълни песента на Уитни Хюстън “I have nothing”, а след изпълнението му
журито стана на крака и му ръкопляска.

При представянето си Християн се представя,
че е от Русенско, а един от членовете на журито казва, че е бил в Русе, който
е много хубав град.

Видеото от представянето на Християн е публикувано в YouTube, както и във Фейсбук,
като в социалната мрежа е събрал много  положителни коментари и поздравления. Един от коментарите е от близка на семейството
на Християн:

“Много е важно за мен да отбележа, че това момче е ромче.

Българско ромче и
се гордеем с него, защото доказа, че ние ромите също можем да се развием, ако
ни се дава възможност. Ако имаме добра среда, подкрепа и отговорни учители, както
имат нашите деца тук в Чехия.”

Още една новина от днес:

Тези наши звезди потресоха с фалшиво пеене в сръбския Биг Брадър

Шоуто е стартирало преди няколко дни, а обитателите живеят в пълен лукс стил Барби – розова къща, басейн, пълни хладилници и доста алкохол

Победителят в „Игри на волята“ сезон 4 – сърбинът Алекса Ерски и неговата половинка Елица участват в най-известния сръбски риалити формат „Задруга“, който този път има ВИП сезон и носи името „Елит“.

Предаването, което се гледа не само в Сърбия, но и в Черна гора, Босна и Херцеговина, Македония и Хърватия, е еквивалент на българското риалити „Биг Брадър“.

Шоуто е стартирало преди няколко дни, а обитателите живеят в пълен лукс стил Барби – розова къща, басейн, пълни хладилници и доста алкохол.

Самото семейство Ерски пък вече успя да „блесне“, изявявайки се на сцена.

В едно от предизвикателствата явно на младата двойка се е наложило да изпълнят сръбска песен в дует.

Но на видео в социалните мрежи, с което се е похвалил самият Алекса се вижда, че пеенето не е най-силното хоби на двамата шампиони по борба и не е като да прехвърлиш на мускули „Стената на смъртта“ или „Хималайската стълба“.

Това въобще не възпира влюбените да се качат на сцената, въпреки че според констатацията на някои по-крайни критици – по-скоро реват като карпатски мечки, отколкото да пеят, пише „Телеграф“.

Алекса и Елица блеснаха със сила и физическа издаржливост в „Игри на волята“, но в новото социално предаване, в което се включиха мускулите не са вървежни, а по-скоро са нужни други умения.

Continue Reading

Previous: Българските гурбетчии масово се завръщат в България, а причината е шокираща
Next: Дайнов оплю леденото хоро, а Хекимян го отряза, мрежата прегря

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.