Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 12-годишно българче вдигна на крака журито на Чехия търси талант
  • Новини

12-годишно българче вдигна на крака журито на Чехия търси талант

Иван Димитров Пешев януари 7, 2024
vfdsvfdgfdhfdghgfh.png

12-годишният Християн Митков от град Ветово покори журито и публиката в музикалното
шоу “Чехия търси талант” и се класира за финала.

Той изпълни песента на Уитни Хюстън “I have nothing”, а след изпълнението му
журито стана на крака и му ръкопляска.

При представянето си Християн се представя,
че е от Русенско, а един от членовете на журито казва, че е бил в Русе, който
е много хубав град.

Видеото от представянето на Християн е публикувано в YouTube, както и във Фейсбук,
като в социалната мрежа е събрал много  положителни коментари и поздравления. Един от коментарите е от близка на семейството
на Християн:

“Много е важно за мен да отбележа, че това момче е ромче.

Българско ромче и
се гордеем с него, защото доказа, че ние ромите също можем да се развием, ако
ни се дава възможност. Ако имаме добра среда, подкрепа и отговорни учители, както
имат нашите деца тук в Чехия.”

Още една новина от днес:

Тези наши звезди потресоха с фалшиво пеене в сръбския Биг Брадър

Шоуто е стартирало преди няколко дни, а обитателите живеят в пълен лукс стил Барби – розова къща, басейн, пълни хладилници и доста алкохол

Победителят в „Игри на волята“ сезон 4 – сърбинът Алекса Ерски и неговата половинка Елица участват в най-известния сръбски риалити формат „Задруга“, който този път има ВИП сезон и носи името „Елит“.

Предаването, което се гледа не само в Сърбия, но и в Черна гора, Босна и Херцеговина, Македония и Хърватия, е еквивалент на българското риалити „Биг Брадър“.

Шоуто е стартирало преди няколко дни, а обитателите живеят в пълен лукс стил Барби – розова къща, басейн, пълни хладилници и доста алкохол.

Самото семейство Ерски пък вече успя да „блесне“, изявявайки се на сцена.

В едно от предизвикателствата явно на младата двойка се е наложило да изпълнят сръбска песен в дует.

Но на видео в социалните мрежи, с което се е похвалил самият Алекса се вижда, че пеенето не е най-силното хоби на двамата шампиони по борба и не е като да прехвърлиш на мускули „Стената на смъртта“ или „Хималайската стълба“.

Това въобще не възпира влюбените да се качат на сцената, въпреки че според констатацията на някои по-крайни критици – по-скоро реват като карпатски мечки, отколкото да пеят, пише „Телеграф“.

Алекса и Елица блеснаха със сила и физическа издаржливост в „Игри на волята“, но в новото социално предаване, в което се включиха мускулите не са вървежни, а по-скоро са нужни други умения.

Continue Reading

Previous: Българските гурбетчии масово се завръщат в България, а причината е шокираща
Next: Дайнов оплю леденото хоро, а Хекимян го отряза, мрежата прегря

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.