Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 12-годишно момиче изпадна в кома заради пушенето на вейп
  • Новини

12-годишно момиче изпадна в кома заради пушенето на вейп

Иван Димитров Пешев октомври 12, 2023
vasvsdgdgewgewg.png

Майка алармира за опасностите от изпаряването, след като 12-годишната ѝ дъщеря е била поставена в изкуствена кома, след като се почувствала зле.

Жена от Белфаст Мери Грифин разказва историята си в рамките на кампанията за повишаване на осведомеността последиците от вейпването на Северна Ирландия (NICHS), като обяснява, че дъщеря ѝ Сара е изпаднала в кома отчасти заради пушенето на електронна цигара.

Мери обясни, че дъщеря ѝ се почувствала зле, докато се приготвяла за лягане, и започнала да кашля, но тъй като имала астма, те отдали това на промяната във времето.

Въпреки това на следващата сутрин, когато Мери водела двете си деца на училище, Сара ѝ звъннала, за да я помоли да се върне вкъщи, тъй като се чувствала зле.

Сара „изглежда се успокои“, след като ѝ дадоха инхалатор и небулайзер, така че Мери се успокоила и отскочила до магазина, само за да получи ново обаждане от 12-годишната си дъщеря, която ѝ каза: „Имам нужда от лекар или да отида в болница“.

Баща ѝ я завел в Кралската болница „Виктория“, където медицинската сестра установила, че нивото на кислорода ѝ е „много ниско“, и скоро Мери получила ужасяващо обаждане.

 

„Отидох в болницата, а Сара беше изпаднала в паника, беше ужасена. Беше на кислород и беше свързана с всякакви машини“.

„Навсякъде около нея имаше медицински персонал, който оценяваше ситуацията и каза, че трябва да отиде в интензивното отделение, тъй като състоянието ѝ се влошаваше много бързо.“

Лекарят показал на родителите на Сара рентгенова снимка на белите дробове на дъщеря им, от която се виждаше, че единият от тях е „силно увреден“.

Това означавало, че другият бял дроб „работи повече от нужното и влошава астмата ѝ“, а освен това тя имала инфекция, която влошавала всичко.

Лекарите работили четири часа и половина върху Сара, преди да я поставят в изкуствена кома, което според майка ѝ я е накарало да се чувства „безпомощна“ и „ужасена“, че дъщеря ѝ може да не се събуди.

Наложило се Сара да бъде поставена отново в кома, след като лекарите се опитали да я извадят от нея първия път, но неуспешно.

„Вейпването беше оставило белите ѝ дробове много слаби“.

„Лекарите казаха, че ако Сара е била стигнала до болницата малко по-късно, изходът е щял да бъде съвсем различен. Това е нещо, за което дори не мога да си помисля.“

„Лекарите обясниха, че ако Сара не беше пушила, щеше да е в по-добра позиция да се пребори с инфекцията“, каза Мери.

Сара се е върнала у дома, но до края на живота си ще бъде класифицирана като високорисков пациент, а майка ѝ каза, че „все още не е възвърнала обичайното си състояние“, тъй като е летаргична.

 

Мери каза, че дъщеря ѝ е претърпяла „психически удар“, който е бил „толкова голям, колкото и физическият“.

Майката заяви, че изпаряването е било „опасна комбинация“ в съчетание с астмата на дъщеря ѝ.

„Младите хора са привлечени от ярките цветове и аромати на вейповете – те може да миришат и да имат сладък вкус, но хората трябва да знаят за потенциалните опасности, свързани с тях“, каза тя.

„Искаме други млади хора да видят потенциалното въздействие, което може да има изпаряването, тъй като се надяваме, че това ще ги накара да се замислят дали да го правят.“

„Снимките на Сара в интензивното отделение са трудни за гледане, но смятаме, че е важно младите хора да ги видят и да получат по-добра представа за възможните опасности.“

Сара казва, че ако споделянето на нейната история помогне за спасяването на друг млад човек и неговото семейство, които преминават през същото, тогава си заслужава да го направим.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Зверски тътен и меле на изхода от София, има полиция
Next: Огромна промяна! Billa изпрати в историята…

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.