Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 12-годишно момиче изпадна в кома заради пушенето на вейп
  • Новини

12-годишно момиче изпадна в кома заради пушенето на вейп

Иван Димитров Пешев октомври 12, 2023
vasvsdgdgewgewg.png

Майка алармира за опасностите от изпаряването, след като 12-годишната ѝ дъщеря е била поставена в изкуствена кома, след като се почувствала зле.

Жена от Белфаст Мери Грифин разказва историята си в рамките на кампанията за повишаване на осведомеността последиците от вейпването на Северна Ирландия (NICHS), като обяснява, че дъщеря ѝ Сара е изпаднала в кома отчасти заради пушенето на електронна цигара.

Мери обясни, че дъщеря ѝ се почувствала зле, докато се приготвяла за лягане, и започнала да кашля, но тъй като имала астма, те отдали това на промяната във времето.

Въпреки това на следващата сутрин, когато Мери водела двете си деца на училище, Сара ѝ звъннала, за да я помоли да се върне вкъщи, тъй като се чувствала зле.

Сара „изглежда се успокои“, след като ѝ дадоха инхалатор и небулайзер, така че Мери се успокоила и отскочила до магазина, само за да получи ново обаждане от 12-годишната си дъщеря, която ѝ каза: „Имам нужда от лекар или да отида в болница“.

Баща ѝ я завел в Кралската болница „Виктория“, където медицинската сестра установила, че нивото на кислорода ѝ е „много ниско“, и скоро Мери получила ужасяващо обаждане.

 

„Отидох в болницата, а Сара беше изпаднала в паника, беше ужасена. Беше на кислород и беше свързана с всякакви машини“.

„Навсякъде около нея имаше медицински персонал, който оценяваше ситуацията и каза, че трябва да отиде в интензивното отделение, тъй като състоянието ѝ се влошаваше много бързо.“

Лекарят показал на родителите на Сара рентгенова снимка на белите дробове на дъщеря им, от която се виждаше, че единият от тях е „силно увреден“.

Това означавало, че другият бял дроб „работи повече от нужното и влошава астмата ѝ“, а освен това тя имала инфекция, която влошавала всичко.

Лекарите работили четири часа и половина върху Сара, преди да я поставят в изкуствена кома, което според майка ѝ я е накарало да се чувства „безпомощна“ и „ужасена“, че дъщеря ѝ може да не се събуди.

Наложило се Сара да бъде поставена отново в кома, след като лекарите се опитали да я извадят от нея първия път, но неуспешно.

„Вейпването беше оставило белите ѝ дробове много слаби“.

„Лекарите казаха, че ако Сара е била стигнала до болницата малко по-късно, изходът е щял да бъде съвсем различен. Това е нещо, за което дори не мога да си помисля.“

„Лекарите обясниха, че ако Сара не беше пушила, щеше да е в по-добра позиция да се пребори с инфекцията“, каза Мери.

Сара се е върнала у дома, но до края на живота си ще бъде класифицирана като високорисков пациент, а майка ѝ каза, че „все още не е възвърнала обичайното си състояние“, тъй като е летаргична.

 

Мери каза, че дъщеря ѝ е претърпяла „психически удар“, който е бил „толкова голям, колкото и физическият“.

Майката заяви, че изпаряването е било „опасна комбинация“ в съчетание с астмата на дъщеря ѝ.

„Младите хора са привлечени от ярките цветове и аромати на вейповете – те може да миришат и да имат сладък вкус, но хората трябва да знаят за потенциалните опасности, свързани с тях“, каза тя.

„Искаме други млади хора да видят потенциалното въздействие, което може да има изпаряването, тъй като се надяваме, че това ще ги накара да се замислят дали да го правят.“

„Снимките на Сара в интензивното отделение са трудни за гледане, но смятаме, че е важно младите хора да ги видят и да получат по-добра представа за възможните опасности.“

Сара казва, че ако споделянето на нейната история помогне за спасяването на друг млад човек и неговото семейство, които преминават през същото, тогава си заслужава да го направим.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Зверски тътен и меле на изхода от София, има полиция
Next: Огромна промяна! Billa изпрати в историята…

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.