Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 13-годишно дете подкара колата на майка си с 1,42 промила в кръвта
  • Новини

13-годишно дете подкара колата на майка си с 1,42 промила в кръвта

Иван Димитров Пешев юли 23, 2022
paoaoaolal.jpg

Пореден случай на шофиране в нетрезво състояние установиха в Пловдивско. Този път фрапиращото е, че става дума за 13-годишно дете. Проверка за управление на лек автомобил от 13-годишно момче след употреба на алкохол, се извършва под надзора на Районна прокуратура-Пловдив.

Около 1,20 часа в четвъртък в РУ – Раковски е получен сигнал за това, че „Опел Тигра“, който се е движел в посока от град Раковски към село Отец Кирилово, е излязъл извън пътното платно и се намира в близката нива. На място пристигнали полицейски екипи.

Колата е била управлявана от 13-годишно момче. При извършен тест за алкохол пробата отчела концентрация на алкохол в кръвта му от 1,42 промила.

Ченгетата установили, че преди да се качи в колата малолетният бил със свои връстници на спортно игрище в Раковски, където пили бира.

По-късно той се върнал в дома си, откъдето взел ключа от автомобила, ползван от майка му и го подкарал в посока към Отец Кирилово. По пътя изгубил контрол, напуснал пътното платно и навлязъл в близката нива. За щастие детето не е пострадало.

Лицето е малолетно и не подлежи на наказателна отговорност. В хода на проверката обаче е бил съставен акт на майката за извършено нарушение по Закона за движение по пътищата. Регистрационните табели на автомобила са свалени след инцидента и той е дерегистриран.

Шофьорскит „подвиг“ на пияното 13-годишно момче издухва този на 10-годишният Фончо Тариката, който стана известен със скандален видеоклип, в който върти волана на мощен джип, но поне не е пиян, придружен е от възрастен и не се стига до инцидент.

Днес стана и инцидент в столицата:

Полицай е блъснал прокурор в центъра на София, съобщава БТВ. Магистратът е в болница.

По първоначална информация държавният обвинител е пресичал на червен светофар на кръстовището на булевардите „Тодор Александров“ и „Христо Ботев“, когато служителят на жандармерията го е връхлетял с личната си кола.

„Сигнал за инцидента е получен към 11.10часа. Пострадалият е откаран с наранявания в областта нба рамото в болница. Случаят се изняснява“, уточняват от пресцентъра на МВР.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: За съпруга ми бях слугиня, за приятелите ми бях клюкарка, за децата ми бях бавачка, а за себе си кога да живея?
Next: Писмото на една баба до новородената си внучка: Едва ли сте чели по-трогателно и мъдро послание

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.