Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 13-годишна пловдивчанка запя народна песен в градския автобус и накара всички пътници да настръхнат
  • Новини

13-годишна пловдивчанка запя народна песен в градския автобус и накара всички пътници да настръхнат

Иван Димитров Пешев октомври 5, 2022
plvoasivasiviasv.jpg

Невероятно талантлива пловдивчанка накара пътниците в автобус от градския транспорт да настръхнат и да се почувстват горди от това, че са българи, видя TRG.

Интересни и незабравими певчески изяви тя поднася на публиката в родния Пловдив на най-нетрадиционни места – на път за училище, в обществения транспорт или на връщане от учебните занимания. Съвсем наскоро контрольорка в градския транспорт и впечатлени пътници направиха клип на изпълненията й, който за седмица се превърна в хит в социалните мрежи.

Ученичката Мелек Ерен запя известната родопска песен „Горице ситна, зелена“, а необятният й глас накара всички около нея да настръхнат.

Мелек ЕренКлипът е наречен от авторите „Най-уникалната пътничка”. Стотиците хиляди харесвания са категоричен знак, че славеят на „Българе” е поредната успешна находка на идеолога и двигателя на ансамбъла Христо Димитров.

Не изпускай тези оферти:

С изпълнението на тази велика народна песен, тя отново доказа, че България е истинска съкровищница в прекрасния фолклор и традиции, които има.

Талантливата Мелек Ерен, най-младият участник в спектакъла „Осмото чудо” на ансамбъл „Българе” превзе една от най-авторитетните сцени в страната – Зала 1 на НДК.

13-годишното момиче, ученичка в СУ „Любен Каравелов” и възпитаник на фолклорната формация „Куклици” към Общински детски комплекс – Пловдив, се включи за първи път в спектакъла на „Българе” на Античния театър в родния си град през септември 2017 г., а преди дни предизвика бурните аплодисменти на публиката и в зала 1 на НДК.

Мелек Ерен ПловдивВ последните осем месеца, Мелек Ерен гастролира с представлението „Осмото чудо” на десетки български сцени и навсякъде бе посрещната като истинска звезда.

След кондуктора – акробат, продаващ билети от тавана на автобуса, сега и пеещ пътник, със сигурност може да се каже, че в Пловдив интересни неща се случват навсякъде.

Припомняме, че патриотизъм заля и друг пловдивски автобус по линия №1. Превозното средство е украсено с трибагреници, който повдигат настроението на пътниците и минувачите по улиците. Пловдивчанка разказва, че това не е първото преобразяване на рейса – той винаги е украсен тематично в зависимост от предстоящия празник.

Още интересни новини:

Козметичната индустрия напредва с бързи темпове. И изглежда, че с всички тези пептиди, екстракти с ниско молекулно тегло и микрокапсули с активни съставки в серуми, лосиони и кремове, като цяло можем да забравим за безмилостното влияние на времето върху кожата. Уви!

Иновативните продукти за грижа за кожата се размножават и жените продължават да използват рецепти за красота, които са били известни на техните пра-прабаби. Защото те са ефективни!

Ние намерихме стара, но ефективна рецепта за подмладяваща маска . Известно е, че Ан Болейн, майката на английската кралица Елизабет I, го е използвала, за да се грижи за кожата си, така че тя да остане свежа и еластична възможно най-дълго. Опитайте и вие и ще се убедите сами!!.

Домашна грижа за кожата

Имайте предвид, че този инструмент не може да се нарече еднозначно маска. По-скоро програма за грижа за кожата в четири стъпки . По-добре е процедурата да се извършва вечер: по време на сън кожата интензивно се възстановява и обновява. На сутринта ефектът ще се утрои!

Ще ви трябват 4 чаши

На първо място 2 с.л. счукани овесени ядки (люспи) и 2 с.л. растително масло. Разбъркайте добре. След това настържете 1 малка обелена ябълка. Към нея добавете 1 ч.л. лимонов сок и течен мед.
Изсипете 100 мл кефир или кисело мляко в третата чаша, добавете 1 ч.л. морска сол, разбъркайте.

В четвъртата чаша сварете силен чай от лайка.

Вечерен ритуал за красота

Нанесете съдържанието на първата чаша върху почистено лице, шия и деколте. Масажирайте леко кожата си. Оставете продукта върху кожата за 5 минути.

Не изплаквайте овесените ядки, а нанесете отгоре съдържанието на втората чаша. Масажирайте кожата отново, оставете състава за 5-7 минути.

Използвайте памучен тампон или гъба, напоени със съдържанието на третата чаша, за да премахнете маската от лицето си. За пореден път избършете кожата с памучен тампон, потопен в кисело мляко и сол.

Измийте остатъка от кисело мляко с чай от лайка. Изсушете кожата си с мека, суха кърпа.

След процедурата кожата изглежда невероятно: кадифена, хидратирана и изгладена. Тенът се подобрява значително, порите се стягат и бръчките стават по-малко видими. За да натрупате ефекта, провеждайте процедурата 2 пъти седмично в продължение на 2 месеца .

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Новата Симона Радева в МВР: Полицайката Любка, помогнала на убиеца с поршето
Next: Празни къщи в целия регион чакат желаещи да ги обитават безплатно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Арестуваният охранител от НСО Мартин Варадинов пред цяла България: Изпълних дълга си по закон!
  • Пуснаха непоказвано видео от друг ъгъл със Соня Колтуклиева
  • Учителката на Колтуклиева в занаята: Сценката е смешна! Сонче, и ти остаря, смени обувките
  • Проговори гардът, блъснал Соня Колтуклиева: Мартин Виденов призна за заповед отгоре!
  • Натали Трифонова показа с видео как минава един обичаен ден със сина й Арън
  • Такъв пост публикува на страницата си във Фейсбук Евгени Минчев ден след като журналистката Соня Колтуклиева
  • Колтуклиева от болницата: Винаги така съм постъпвала с политиците, искам отговори
  • Военно-окръжният съд в София пусна на свобода 37-годишния офицер от НСО Мартин Варадинов, който бе задържан и обвинен за нанесена средна телесна повреда на журналистката Соня Колтуклиева.
  • Сърцераздирателно! Соня Колтуклиева умряла от притеснение за дъщеря си в САЩ, която била бременна
  • Дани Петканов избухна след освобождаването на убиеца на Милен Цветков

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.