Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 13-годишна пловдивчанка запя народна песен в градския автобус и накара всички пътници да настръхнат
  • Новини

13-годишна пловдивчанка запя народна песен в градския автобус и накара всички пътници да настръхнат

Иван Димитров Пешев декември 4, 2023
sdhlfdlkhflhlkrhlgfhgfh.png

Невероятно талантлива пловдивчанка накара пътниците в автобус от градския транспорт да настръхнат и да се почувстват горди от това, че са българи, видя TRG.

Интересни и незабравими певчески изяви тя поднася на публиката в родния Пловдив на най-нетрадиционни места – на път за училище, в обществения транспорт или на връщане от учебните занимания. Съвсем наскоро контрольорка в градския транспорт и впечатлени пътници направиха клип на изпълненията й, който за седмица се превърна в хит в социалните мрежи.

Ученичката Мелек Ерен запя известната родопска песен „Горице ситна, зелена“, а необятният й глас накара всички около нея да настръхнат.

Клипът е наречен от авторите „Най-уникалната пътничка”. Стотиците хиляди харесвания са категоричен знак, че славеят на „Българе” е поредната успешна находка на идеолога и двигателя на ансамбъла Христо Димитров.

С изпълнението на тази велика народна песен, тя отново доказа, че България е истинска съкровищница в прекрасния фолклор и традиции, които има.

Талантливата Мелек Ерен, най-младият участник в спектакъла „Осмото чудо” на ансамбъл „Българе” превзе една от най-авторитетните сцени в страната – Зала 1 на НДК. 13-годишното момиче, ученичка в СУ „Любен Каравелов” и възпитаник на фолклорната формация „Куклици” към Общински детски комплекс – Пловдив, се включи за първи път в спектакъла на „Българе” на Античния театър в родния си град през септември 2017 г., а преди дни предизвика бурните аплодисменти на публиката и в зала 1 на НДК.В последните осем месеца, Мелек Ерен гастролира с представлението „Осмото чудо” на десетки български сцени и навсякъде бе посрещната като истинска звезда.

След кондуктора – акробат, продаващ билети от тавана на автобуса, сега и пеещ пътник, със сигурност може да се каже, че в Пловдив интересни неща се случват навсякъде.

Припомняме, че патриотизъм заля и друг пловдивски автобус по линия №1. Превозното средство е украсено с трибагреници, който повдигат настроението на пътниците и минувачите по улиците. Пловдивчанка разказва, че това не е първото преобразяване на рейса – той винаги е украсен тематично в зависимост от предстоящия празник.

Вижте изпълнението на Мелек и го споделете с приятелите си в социалните мрежи:

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Доктор Крумов е откритият мъртъв млад лекар в Пловдив, загубата е голяма
Next: Младите искат 4000 лева заплата, като нямат против да работят много

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.