Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 13-годишна пловдивчанка запя народна песен в градския автобус и накара всички пътници да настръхнат
  • Новини

13-годишна пловдивчанка запя народна песен в градския автобус и накара всички пътници да настръхнат

Иван Димитров Пешев декември 4, 2023
sdhlfdlkhflhlkrhlgfhgfh.png

Невероятно талантлива пловдивчанка накара пътниците в автобус от градския транспорт да настръхнат и да се почувстват горди от това, че са българи, видя TRG.

Интересни и незабравими певчески изяви тя поднася на публиката в родния Пловдив на най-нетрадиционни места – на път за училище, в обществения транспорт или на връщане от учебните занимания. Съвсем наскоро контрольорка в градския транспорт и впечатлени пътници направиха клип на изпълненията й, който за седмица се превърна в хит в социалните мрежи.

Ученичката Мелек Ерен запя известната родопска песен „Горице ситна, зелена“, а необятният й глас накара всички около нея да настръхнат.

Клипът е наречен от авторите „Най-уникалната пътничка”. Стотиците хиляди харесвания са категоричен знак, че славеят на „Българе” е поредната успешна находка на идеолога и двигателя на ансамбъла Христо Димитров.

С изпълнението на тази велика народна песен, тя отново доказа, че България е истинска съкровищница в прекрасния фолклор и традиции, които има.

Талантливата Мелек Ерен, най-младият участник в спектакъла „Осмото чудо” на ансамбъл „Българе” превзе една от най-авторитетните сцени в страната – Зала 1 на НДК. 13-годишното момиче, ученичка в СУ „Любен Каравелов” и възпитаник на фолклорната формация „Куклици” към Общински детски комплекс – Пловдив, се включи за първи път в спектакъла на „Българе” на Античния театър в родния си град през септември 2017 г., а преди дни предизвика бурните аплодисменти на публиката и в зала 1 на НДК.В последните осем месеца, Мелек Ерен гастролира с представлението „Осмото чудо” на десетки български сцени и навсякъде бе посрещната като истинска звезда.

След кондуктора – акробат, продаващ билети от тавана на автобуса, сега и пеещ пътник, със сигурност може да се каже, че в Пловдив интересни неща се случват навсякъде.

Припомняме, че патриотизъм заля и друг пловдивски автобус по линия №1. Превозното средство е украсено с трибагреници, който повдигат настроението на пътниците и минувачите по улиците. Пловдивчанка разказва, че това не е първото преобразяване на рейса – той винаги е украсен тематично в зависимост от предстоящия празник.

Вижте изпълнението на Мелек и го споделете с приятелите си в социалните мрежи:

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Доктор Крумов е откритият мъртъв млад лекар в Пловдив, загубата е голяма
Next: Младите искат 4000 лева заплата, като нямат против да работят много

Последни публикации

  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
  • Тишината в апартамента беше станала физическа. Беше тежка, лепкава, притискаше гърдите на Надя и правеше всяко вдишване плитко и болезнено. Три месеца. Деветдесет и два дни, откакто светът ѝ се беше срутил
  • Сестра ми, Анелия, е самотна майка и финансово ѝ е изключително трудно. Животът ѝ се стече така – поредица от лоши решения и още по-лош късмет, или поне така твърдеше тя. Аз, Лилия, от друга страна, бях поела по различна пътека
  • Обаждането дойде във вторник, кратко и делово, сякаш обсъждаше логистика, а не семейно събиране. „Ще правим вечеря в събота. Само ние. Баща ми също ще е тук. Ти донеси десерт.“
  • Сега съм на седемдесет и осем. Живот, изпълнен с труд, но и с изобилие. Отгледал съм три деца – Даяна, Асен и Теодора. И осинових Иван
  • Студената, флуоресцентна светлина на офиса сякаш жужеше в унисон с подигравката. Дванадесет години. Дванадесет години от живота ми, прекарани в тази сграда, взирайки се в екрани, пропускайки рождени дни, отлагайки почивки. Дванадесет години вярност, която се изпари в мига, в който видях фиша за заплатата на Десислава.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.