Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 13-годишно момче влезе в клас с пищов, взел го от касата на баща си
  • Новини

13-годишно момче влезе в клас с пищов, взел го от касата на баща си

Иван Димитров Пешев октомври 12, 2022
trinadnasdiasdasn.png

Родители твърдят, че седмокласник е успял да влезе в училище с газов пистолет. Действието се развива в столичното 60-о училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Бенковски”.

В последствие пистолетът изчезва от раницата на момчето, което го е внесло, а родителите заплашват да не пускат децата си на училище, съобщава Нова телевизия.

Маги Тодорова е майка на момиче, което е в 7 клас училището.

Тя е подала сигнал за случилото се. В петък съученик на дъщеря й размахал газовия пистолет в междучасието, разказа тя пред камерата.

Не изпускай тези оферти:

Директорът на учебното заведение Илияна Кръстева заяви, че децата от класа са потвърдили пред нея за случката. Тя, от своя страна, веднага е уведомила родителите на момчето.

Бащата заявил, че не знае за провинението на сина си и че пистолетът стоял заключен в каса. Не е ясно какъв е пропускателният режим в даскалото и дали там има охрана, която да проверява вещите на децата.

Още криминални новини от България:

Дете остана без велосипед, след като го откраднали от блока, в който то живее. Родителите разпространиха снимки на крадеца с молба, ако някой го е виждал, да сигнализира. Колелото има и сантиментална стойност за момиченцето.

„Въпросният господин сяда на пейката, пооглежда се, взима нещо като инструмент, отваря входната врата и тръгва с колелото. Досега следа от велосипеда няма. Очакваме обаче то да се намери”, обясни Венелина – баба на детето.

„Оставих колелото вътре, защото малко преди това ми се счупи ключалката, с която го заключвах. Велосипедът за мен има сантиментална стойност, защото е подарък от прадядо ми, който почина. Затова и много си го обичам”, сподели детето.

Момиченцето апелира мъжа, който задигна велосипеда, да си потърси работа, вместо да краде.

Още криминални новини от България:

Прокуратурата в Пловдив изнесе повече информация за измамната схема с кражба на самоличност и теглене на кредити за сметка на друг, съобщава БНТ.

Извършителите са завели в заблуждение хората, че искат да ги снимат за карикатури и колажи. Снимали са и лични карти. Пострадалите са съученички на извършителката, разказа Атанас Илиев – заместник-районен прокурор.

Изплува цялата схема за 90 бона на Ралица и Йордан! Откраднатите пари – на вятъра

При измамата двойка от Стара Загора е успяла да заблуди и изтегли от името на трима свои познати 9 банкови заема на обща стойност 90 000 лева. Схемата е станала чрез кражба на самоличността на всеки от потърпевшите.

От дома на двойката в Стара Загора разследващите са иззели множество флашки, мобилни телефони и скъп автомобил, за който се проверява дали е купен с пари от заемите. Голямата част от парите е изхарчена за хазарт.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страшно меле с пет коли и пострадали в центъра на София
Next: Ако цените здравето и живота си, забравете за тези 10 храни. Те тровят организма и създават здравословни проблеми

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.