Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 14 години по-късно. Ето как живеят жената, която роди на 67 години и нейната дъщеря
  • Новини

14 години по-късно. Ето как живеят жената, която роди на 67 години и нейната дъщеря

Иван Димитров Пешев октомври 26, 2022
chetiriariarnas.jpg

Коя е най-добрата възраст една жена да си има бебе? Становищата по този въпрос са доста полюсни и разнопосочни.

Според някои най-добре е една жена да стане майка, докато още е млада и жизнена. Тогава тя ще е по-здрава и ще има повече сили да отгледа едно здраво дете.

Сред хората естествено има и мнение, че по-късното майчинство е много по-полезно.

Не изпускай тези оферти:

Хората, които подкрепят тази теза, вадят аргументи, че една по-зряла жена – на около 35-45 години, е много по отговорна и може да възпита много по-добре и правилно един израстващ малък човек.

Тези дами имат успешна кариера, собствени жилища и солидни спестявания. Така могат да осигурят на детето си много по-добър живот и бъдеще.

Днешната история на ТРГ, която сме решили да ви разкажем обаче, не попада в нито една от тези две категории. Възрастта, по време на която нашата героиня е родила, е меко казано уникална. Дамата е жител на Букурещ и за първи път е станала майка на 67-годишна възраст. Името й е Адриана Илиеску.

Защо тя обаче не е родила на 20, 30 или пък дори на 45 години? Отговорът е много прост – жената просто е била истинска кариеристка. Тя е изследователка и е посетила буквално почти целия си живот на науката и проучванията си. В един момента обаче осъзнала, че е изгубила много ценно време.

Пенсионерката решила да се възползва, ако има някакъв шанс да стане майка, а и не искала да живее съвсем сама в двустайния си апартамент.

Адриана решила да отиде в клиника и да опита да забременее ин витро. Естествено в много други страни сигурно биха й отказали заради възрастта й, но в Румъния няма закон, който да й забранява да опита.

 

 

Всички осъждали Адриана, когато научили, че се опитва да има деца. Жената понесла много злоба и критики. Чудото обаче се случило и тя забременяла с близнаци.

По време на раждането обаче едно от децата не успява да оцелее и умира. Адриана все пак преборва мъката и решава да посвети остатъка от живота си на живото си момиченце. Тя кръстила дъщеричката си Елиза.

Проблемите на Адриана обаче не свършили с раждането на детето. Хората непрестанно шушукали зад гърба й или й се подигравали.

 

Дори по време на кръщенето на момиченцето в църквата, свещените служители също не спестили критики и упреци към Адриана. „Казваха ми, че нечист дух сигурно се е вселил в детето ми, но аз не им вярвах. За мен Елиза е дар от Бога и затова ще съм му вечно благодарна“, споделя тя.

След известно време жената се научила да не обръща внимание на критичните погледи и злостните думи на околните или на минувачите по улицата. Тя фокусира мислите и енергията си само и единствено в грижите за дъщеричката си. Е, към днешна дата Елиза вече е на 14 години. Тя е много красива и сладка. Момичето води живот на обикновен тийнейджър на нейната възраст.

Момиченцето казва за майка си, че тя няма да умре скоро. „Въпреки че е на повече от 80 години мама се храни много правилно и се чувства най-много на 30“, каза Елиза.

Най-голямата мечта към днешна дата на Адриана е да доживее мигът, в който детето й ще стане пълнолетно.

А вие какво мислите за историята на Адриана и Елиза?

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ужасно преживяване в България преобърна живота на тъста на новия британски премиер
Next: Агресивна жена нападна и опита да изтръгне малко дете от ръцете на майка му

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.