Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 14 години след катастрофата със Стависки: Мануела Горсова разбира, но не говори
  • Новини

14 години след катастрофата със Стависки: Мануела Горсова разбира, но не говори

Иван Димитров Пешев юни 19, 2022
staviavisksioaa.jpg

Мануела Горсова все още не може да говори, но разбира всичко, което й казват, научи Скандални.

„Мечтая Мануела да проговори!“, това заяви пред „Телеграф“ преди време баща й Красимир Горсов. Мечтата му все още не се сбъдва, но състоянието на 30-годишната вече жена бавно се подобрява. Злощастният й баща всеки ден е до нея и с часове й говори, а тя просто дава знак с очи, че го разбира.

Смачканият до неузнаваемост джип на шампиона Стависки

Хондата, в която е била Мануела, прилича на консерва след удара

Почерненият баща на Мануела Красимир Горсов

Къщата на фигуриста в Царево пустее.

Стависки, видимо напълнял, в компанията на цигуларя Васко Василев и жена си Албена Денкова

Мануела Горсова преди катастрофата

Историята на дъщеря му Мануела потресе цяла България преди 14 години, когато на 5 август 2007 г. световният шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки, качил се пиян зад волана, премаза с джипа си „Хамър“ младото момиче и приятеля й Петър.

Инцидентът стана на един от острите завоите край река Ропотамо, близо до Приморско, станал известен и до днес като Завоя Стависки. Момчето не оживя, а Мануела с години е в будна кома. Младата днес жена продължава с рехабилитациите. Осъзнава всичко, което се случва около нея, и се е научила да общува с най-близките си. Когато й зададат въпрос, тя мига един път за „да“ и два пъти за „не“. От време на време дори се усмихва, което дава надежда на семейството й, че нещата, макар й бавно, се подобряват.

Баща й Красимир е неотлъчно до нея, майка й Диана също помага.

Семейството преживява трудни моменти, но са сплотени и не оставят дъщеря си. „Ще бъда най-щастлив, ако Мануела проговори. Мечтая това да се случи, защото имаме толкова какво да си кажем. Ако се случи – ще е най-щастливият ден в моя живот след нейното раждане“, казва преди време пред „Телеграф“ бащата Красимир Горсов. Мануела прекара дълго и скъпо лечение в клиника в Израел, след което рехабилитацията й продължава у нас. Баща й, който е посветил целия си живот на нея, твърди, че у нас Мануела получава най-доброто възможно лечение.

Лекарите правят всичко по силите си, рехабилитаторите много я обичат и от сърце се грижат за нея. Баща й така и не може да прости на кънкьора Маским Стависки и винаги призовава не журналистите, а Стависки да пита как е Мануела! Той е категоричен, че фигуристът не е помогнал с абсолютно нищо. Платил е само това, което е бил осъден от държавата, но нищо повече.“Нека Господ да го съди“, казва Горсов.

Самият Стависки от години не се е появявал в района, където направи катастрофата. Имотът му в Царево, който се оценява на 1 млн. евро, пустее. Сега Стависки прави частни програми за млади фигуристи в Москва и пребивава в по-голямата част от времето си в руската столица. Много му помага и съпругата му Албена Денкова, която е неотлъчно до него след трагедията преди 14 години и безрезервно го подкрепя.

В края на май снимка на Стависки се появи в инстаграм профила на един от най-добрите му приятели – цигуларя Васко Василев. На снимката позират фигуристът и съпругата му Албена, прегърнати от Васко Василев. От нея ясно се вижда, че някогашната форма на шампиона е останала дълбоко в миналото. Той е видимо напълнял поне с 20 килограма. Въпреки това за него се знае, че вce oщe yчacтвa в шoy пpoгpaми зaeднo c Aлбeнa.

Двукратният световен шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки катастрофира край Приморско в неделя на 5 август 2007 г. около 19,45 часа.

Катастрофата става, след като изпуска десен завой с висока скорост край моста над река Ропотамо. Всъдеходът на световния шампион „Хамър“ смазва други две коли, в които пътуват млади хора. Проверка с дрегер е установила наличие от 1,2 промила алкохол в кръвта му. По-късно кръвната проба отчита, потвърждавайки наличие на 1,1 промила. Останалите проби на другите водачи не показват употреба на алкохол. Партньорката на Стависки – Албена Денкова, се е намирала в София по време на катастрофата. По-късно става ясно, че шампионът пие чаша домашна ракия, преди да се качи в джипа си към Бургас и минути след това катастрофира.

Участниците в катастрофата са джип „Хамър-3“ със софийска регистрация, управляван от Максим Стависки, движещ се от Приморско по посока Созопол, лек автомобил „Ауди“ – А 4 със софийска регистрация, управляван от 34-годишната Гергана Шекерджиева от София, движещ се от Созопол по посока Приморско, и лек автомобил „Хонда Сивик“ със сливенска регистрация, управляван от 23-годишния Петър Петров от Сливен, движещ се Созопол по посока Приморско. В хондата на предната седалка до шофьора се вози Мануела Горсова.

Приятелят й загива на място, а тя остава в кома и до днес. В хода на делото става ясно, че секунди преди катастрофата Стависки е бил спрян от полицейски патрул на КАТ и бил предупреден да не кара рисково и да не застрашава движението по пътя. Униформените обаче не са го проверили с дрегер, тъй като видимо не изглеждал да е пиян.

Убиха бизнесмена, който спаси живота на момичето

Бизнесменът Петър Христов – собственик на една от големите компании за производство на млечни продукти у нас – „Лактима“, бе разстрелян през януари 2018 година. Покойният бизнесмен е един от хората, на които Мануела дължи живота си. Христов поема изцяло издръжката и лечението на момичето в Израел. Плащал е по над 1500 долара на ден в клиниката, където младата жена бе на лечение. Правел го е от добро сърце, твърди бащата на Мануела, и е настоявал за даренията му да не се разчува.

Застрахователят отказа да плаща щетите

Застрахователната компания, към която фигуристът Максим Стависки е имал сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, дълго време отказваше да изплати щетите на Мануела Горсова. Застрахователите отказваха да изплатят сума за лечението на момичето, мотивирайки се, че за него са събрани средства от дарения. Според съда фактът, че има налични събрани дарения, с които се е лекувала Мануела, не освобождава от отговорност причинителя и неговия застраховател. Магистратите прецениха, че не трябва да се търси произходът на средствата, а само да се докаже тяхното използване за лечението.

В съда бе доказано със счетоводни документи, че сумата от 189 000 долара е похарчена за лечението на пострадалото момиче. Застрахователят бе осъден да преведе веднага присъдената сума на семейството на Мануела, а след това да предяви иска за нея срещу Максим Стависки.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Случка в градския транспорт ме разтърси, не бях на себе си
Next: Богаташ реши да нахрани 2 бездомни деца и ги извика в ресторанта! Когато сервитьора му донесе сметката остана без думи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.