Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 14-годишният син на Фанка с първи думи за трагедията с майка му
  • Новини

14-годишният син на Фанка с първи думи за трагедията с майка му

Иван Димитров Пешев ноември 28, 2022
ssinasinasmnmasn.jpg

„Мамо, няма те“ – това написа в личния си профил 14-годишният син на жестоко убитата 28-годишната Фанка Ангелова от село Пъдарско.

14-годишния Б. А. често е качвал снимки и клипове заедно с майка си. Най-много клипове на Фанка може да се намерят в социалната платформа „Тик-ток“.

„Не те искам повече“, пише Фанка под последното видео, което е качила в „Тик-ток“. Вероятно тези думи, са адресирани към задържания за убийството на жената Александър Пашов, пише News24sofia.eu.

По-рано днес прокуратурата потвърди версията за убийство от ревност след като тялото на Фанка беше намерено по-рано днес.

Не изпускай тези оферти:

Според местните жители на село Пъдарско двамата с мъжа ѝ са били разделени за известно време, а в последствие се сдобрили, но не били в добри отношения и той много я е ревнувал. Мъжът живее с майка си. 28-годишната Фанка има две деца – на 8 и 14 години. Съседите ѝ я определят като добро момиче.

„Това е една изключително неприятна новина за убийство на млада жена. Много е рано още да се твърди каквото и да било, образувано е досъдебно производство“, каза окръжния прокурор Ваня Христева.

„На 25 ноември е подаден сигнала, че жената е тръгнала на работа, но не е стигнала до там“, допълни наблюдаващият прокурор Димитър Молев.

„Разследват се различни версии, за съжаление се потвърди тази за тежко умишлено престъпление. Оказа се, че се касае за убийство, Към момента са извършени необходимите следствени действия – иззети са и доказателства. Вече има привлечен обвиняем с повдигнати обвинения за убийство. Лицето е задържано за 72 часа и предстои прокуратурата да прецени дали да изиска мярка за неотклонение „задържане под стража“.

„Има съдействие от страна на извършителя. Били са съпрузи, а мотивът най-вероятно е ревност. Разследването към момента продължава. На този етап не мога да разясна механизма на убийството“, каза още наблюдаващият прокурор.

Директор на ОД на МВР-Пловдив Васил Костадинов също каза, че за момента няма как да се разкрие механизма на убийството.

„Сигналът е подаден след като не се е прибрала след първа смяна 15 часа в петък следобед. После е подаден сигнала към полицията. Още същата вечер се стигна до обосновани съмнения, че се е случило нещо фатално.

От там нататък се работеше активно както по нейното установяване така и по провеждане на разговори около обстоятелствата на престъплението. Още в началото е задържан съпругът и на по-късен етап той е оказал съдействие. Общо взето картината ни се изясни вчера„, каза също Костадинов.

Те повече от година не живеят заедно, допълни още директорът.

Както Информационна агенция News24sofia.eu съобщи тялото е намерено в необитаема барака.

За подобно престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от 10 до 20 години.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Снахата на Тодор Живков: Людмила не се самоуби, приятели я предадоха
Next: Заместник на Нинова обяви извънредно: Извършен е държавен преврат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.