Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 15-годишната Ивон Динева има личен гримьор! Пуши наргиле по баровете, Анелия е безсилна да се справи с нея
  • Новини

15-годишната Ивон Динева има личен гримьор! Пуши наргиле по баровете, Анелия е безсилна да се справи с нея

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2022
ivondanenneliq.jpg

Агенцията за закрила на детето би трябвало да се самосезира по въпроса с малолетната дъщеря на фолк звездата Анелия, видя ТРГ.

15-годишната Ивон е по-изпусната даже от скандалната Сузанита, а майка ѝ е вдигнала ръце от нея. Момичето кръстосвало София по цели нощи, пушело наргиле и се държало като лека жена, докато певицата обикаля България, за да работи, писа „Уикенд“.

Ако Сузанита ходи по кръчмите, защото има участия там, малолетната Ивон го прави само за купона, твърдят познати на двете тийнейджърки.

Според тях, при дъщерята на Орхан Мурад скандалът до голяма степен е режисиран с цел вдигане на шум около невръстната певица. Доказателство е фактът, че и досега тя влиза в нощно заведение, придружена от майка си. Щерката на Анелия и Коко Динев обаче вършеела из чалга клубовете съвсем сама по цели нощи, събирайки погледите на мъже на възрастта на баща си. „Ивон се интересува само от три неща: външния си вид, купоните и гаджетата”, твърдят хора от обкръжението на Анелия.

Тийнейджърката, която стана на 15 години малко преди Нова година, вече имала личен гримьор, когото викала винаги преди дискотека (поне два пъти седмично).

Той ѝ лепял изкуствени мисли, слагал ѝ основа за грим като на възрастна жена, полагал сенки, руж и всички други екстри. Едно гримиране струвало над стотачка – пари, които Анелия вадела от джоба си, само и само щерката да е доволна.

„Никой в дискотеките не спира Ивон, за да ѝ иска лична карта, сигурно защото се маже така, че да прилича на 30-годишна жена”, твърдят хора от фолк средите. Според тях хлапачката е най-щастлива, когато майка ѝ има участия далеч от София и нощува в хотел. Тогава няма как да види кога и дали въобще дъщеря ѝ се е прибрала вкъщи. Така било по Нова година. Анелия била заета по морето, а през това време наследницата ѝ прекарвала нощите в един от най-големите чалга клубове в София, без да е ясно къде е била през останалото време.

Момичето се държало отвратително с майка си. Гледало на нея като на банкомат.

Отказвало да разговаря с Анелия, гонело я от стаята си, обиждало я и я търсело единствено за пари. Звездата често се оплаквала пред приятелки, че Ивон е напълно изпусната от контрол. Вместо обаче да се опита да вкара нещата в ред, тя предпочитала да върви по гайдата на малката нахалница, за да не предизвиква още повече скандали вкъщи. В резултат хлапачката вече открито пуши наргиле, твърди се, че алкохолът отдавна е част от ежедневието ѝ, а не е изключено да е посягала и към други вещества.

Анелия не знаела как да се оправи с детето, а бащата Коко Динев ясно показвал, че дори не иска да се занимава с него. Единственият човек, който се опитвал да налива ум в главата на Ивон, била баба му по бащина линия. Влиянието ѝ обаче не било достатъчно, за да компенсира пълната липса на родителски авторитет.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: КНСБ: Средна заплата – 2 400 лева, а пенсията – 865
Next: Тази малка принцеса се пребори за живота си, а за да стоплят, я сложили в пликче от сандвич-Вижте колко е пораснала сега

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.