Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 15-годишната Ивон Динева има личен гримьор! Пуши наргиле по баровете, Анелия е безсилна да се справи с нея
  • Новини

15-годишната Ивон Динева има личен гримьор! Пуши наргиле по баровете, Анелия е безсилна да се справи с нея

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2022
ivondanenneliq.jpg

Агенцията за закрила на детето би трябвало да се самосезира по въпроса с малолетната дъщеря на фолк звездата Анелия, видя ТРГ.

15-годишната Ивон е по-изпусната даже от скандалната Сузанита, а майка ѝ е вдигнала ръце от нея. Момичето кръстосвало София по цели нощи, пушело наргиле и се държало като лека жена, докато певицата обикаля България, за да работи, писа „Уикенд“.

Ако Сузанита ходи по кръчмите, защото има участия там, малолетната Ивон го прави само за купона, твърдят познати на двете тийнейджърки.

Според тях, при дъщерята на Орхан Мурад скандалът до голяма степен е режисиран с цел вдигане на шум около невръстната певица. Доказателство е фактът, че и досега тя влиза в нощно заведение, придружена от майка си. Щерката на Анелия и Коко Динев обаче вършеела из чалга клубовете съвсем сама по цели нощи, събирайки погледите на мъже на възрастта на баща си. „Ивон се интересува само от три неща: външния си вид, купоните и гаджетата”, твърдят хора от обкръжението на Анелия.

Тийнейджърката, която стана на 15 години малко преди Нова година, вече имала личен гримьор, когото викала винаги преди дискотека (поне два пъти седмично).

Той ѝ лепял изкуствени мисли, слагал ѝ основа за грим като на възрастна жена, полагал сенки, руж и всички други екстри. Едно гримиране струвало над стотачка – пари, които Анелия вадела от джоба си, само и само щерката да е доволна.

„Никой в дискотеките не спира Ивон, за да ѝ иска лична карта, сигурно защото се маже така, че да прилича на 30-годишна жена”, твърдят хора от фолк средите. Според тях хлапачката е най-щастлива, когато майка ѝ има участия далеч от София и нощува в хотел. Тогава няма как да види кога и дали въобще дъщеря ѝ се е прибрала вкъщи. Така било по Нова година. Анелия била заета по морето, а през това време наследницата ѝ прекарвала нощите в един от най-големите чалга клубове в София, без да е ясно къде е била през останалото време.

Момичето се държало отвратително с майка си. Гледало на нея като на банкомат.

Отказвало да разговаря с Анелия, гонело я от стаята си, обиждало я и я търсело единствено за пари. Звездата често се оплаквала пред приятелки, че Ивон е напълно изпусната от контрол. Вместо обаче да се опита да вкара нещата в ред, тя предпочитала да върви по гайдата на малката нахалница, за да не предизвиква още повече скандали вкъщи. В резултат хлапачката вече открито пуши наргиле, твърди се, че алкохолът отдавна е част от ежедневието ѝ, а не е изключено да е посягала и към други вещества.

Анелия не знаела как да се оправи с детето, а бащата Коко Динев ясно показвал, че дори не иска да се занимава с него. Единственият човек, който се опитвал да налива ум в главата на Ивон, била баба му по бащина линия. Влиянието ѝ обаче не било достатъчно, за да компенсира пълната липса на родителски авторитет.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: КНСБ: Средна заплата – 2 400 лева, а пенсията – 865
Next: Тази малка принцеса се пребори за живота си, а за да стоплят, я сложили в пликче от сандвич-Вижте колко е пораснала сега

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.