Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 15-годишно момиче ще живее, ако помогнем
  • Новини

15-годишно момиче ще живее, ако помогнем

Иван Димитров Пешев април 21, 2023
petastoastaskdasdas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Да бъдеш добър и да помогнеш на непознат в нужда – това е напълно присъщо за всички човешки същества.

Доброто съществува и многократно ставаме свидетели на такива ситуация. Именно в добротата на хората вярват и родителите на Радост, а и самата тя. Причината – красивото момиче се бори с коварна болест и има нужда от помощ.

„Да се обединим за Радост
Здравейте добри хора,
ние сме Дени и Жоро, които днес имаме нужда от вашата подкрепа и помощ, за да помогнем и спасим дъщеря си.

Радост е нашата първа любов, която вече е на 15 години, учи в Национална търговско-банкова гимназия в София и е една прекрасна и много отговорна ученичка. Владее английски и френски, а страстта и е биологията.

Мечтае някой ден да помага на хората. Обича да танцува и обожава животните. Лятото спаси едно прекрасно коте, което днес благодарение на нея и доброто и сърце ние отглеждаме вкъщи.
Накратко Радост е едно дете, което носи в себе си много живот, мечти, надежди, копнежи и цели.

За съжаление наскоро след болки в крака, които преминаха към гръбнака и врата, след няколко консултации с различни специалисти и куп изследвания … ни бе съобщено, че вероятната диагноза е Сарком на Юинг.

Досещате се, че това е голям шок за нашето семейство и единственото, което изпитваме в момента е страх и безпомощност. Започнахме веднага консултации с турски клиники. Като семейство, което винаги е подкрепяло кампании за набиране на средства за лечение в чужбина и след разговори с турските клиники …

знаем, че лечението ще бъде много скъпо. За това решихме да застанем в този момент пред вас и да помолим за помощ.

Сумите, които предстоят за изследвания, престои и лечение са непосилни за нашето семейство, а животът на дъщеря ни няма цена.
Тук молим вас добри хора, помогнете.

Дайте шанс на дъщеря ни да постигне мечтите си и да живее пълноценно. Борбата ще е трудна знаем, ще е дълга и това го знаем, но сме готови да преминем през всичко за да видим дъщеря си здрава и усмихната.

Стартирахме кампанията, още преди да заминем за Турция, тъй като офертите за изследвания, лечение и операции, които получихме от различни клиники бяха със суми, които без подкрепа и публичност не бихме могли да съберем сами…

Споделете и подкрепете едно наистина истинско и добро дете.

….и помнете стореното добро, е по-ценно от сто проповеди в църквата“, казват родителите на прекрасната Радост.

Банка: Алианц Банк България
IBAN: BG22BUIN95611000711186
BIC: BUINBGSF
Получател: Фондация Павел Андреев
Основание: Дарение за Радост Жечкова

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето какво се случва със сина на Милен Цветков след като баща му бе отнет
Next: Аз съм на 29 години, имам точно 60 дни да спася живота си!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.