Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 15-годишна срази всички: Не мога да живея като селянка с 2000 лв на месец! Искам поне 5 бона
  • Новини

15-годишна срази всички: Не мога да живея като селянка с 2000 лв на месец! Искам поне 5 бона

Иван Димитров Пешев август 15, 2022
petntaisiae.jpg

Това момиче предизвика хиляди коментари с фриволното си поведение и ужасните капризи, видя ТРГ

15-годишно момиче живее само с 1 000 долара на месец и е нещастна, тъй като смята, че майка й Нина, не се грижи за нея, както подобава. Причината Николет да се оплаче в американския телевизионен ефир е, че майка й съкратила месечния й бюджет от 5 000 на 1 000 долара и сега й се налагало „да живее като селянка“.

„Искам майка ми да разбере, че съм свикнала на определен начин на живот и тя няма право да ми го отнема. Не мога сега да започна да живея с 1 000 долара месечно“, разказва Николет пред камерите преди да започне да се оплаква от майка си, момичето гордо разхожда екипа на шоуто из дома си, като акцентира върху гардероба.

Тя споделя, че преди Нина й е осигурявала всичко, което е поискала – хубаво частно училище, шофьор, бавачка, дори и личен треньор. Освен всички тези екстри, Николет получавала кредитна карта без лимит и отделно 5 000 долара. Понякога 15-годишната девойка е изхарчвала 10 000 долара за четири седмици. Както всяка дама, Николет има слабост към красивите неща и най-вече към скъпите дрехи и чанти. Тя показа няколко любими аксесоара от гардероба си, като нейният фаворит сред чантите е на стойност 3 000 долара, но не е най-скъпата в колекцията.

Николет притежава няколко екземпляра на Chanel, които струват 5 000 долара.

Не ги носи често, повече обича да ги гледа, това били нейните деца. Разглезената тийнейджърка показа и няколко чифта обувки, сред които любимите й сандали на Valentino. След като приключи обиколката из скъпите си вещи, Грей заяви: „Знам, че съм разглезена пикла, но аз просто се наслаждавам на живота. Всички ме мразят и говорят лоши неща за мен, но си мечтаят да бъдат на мое място“.

Майката на Николет сподели пред камерите, че дъщеря й е неконтролируема в харченето, като през последната една година разходите й са надвишили 100 000 долара. След като разбира, че малкото й момиченце се превръща в пазаруващо чудовище, Нина се опитва да вкара разхищенията й в граници, само че Николет не желае да приеме и това става повод да отнесе спора в ефир с думите:

15-годишната Николета се оплака в тв ефир: Не мога да живея като селянка с 1000 кинта на месец!

„Чувствам се като бедна селянка, не мога да живея повече така. Парите никога не ми стигат. Мисля, че майка ми трябва да ми дава не по-малко от 2 500 долара месечно. Аз съм отгледана като разглезено момиче от Бевърли Хилс и няма да допусна това да се промени“. Освен, че не смята да вкара разходите си в разумни норми, Николет очаква от майка си да й купи Мерцедес за 231 000 долара като подарък за 16-ия й рожден ден. Нина се радва, когато разбира, че дъщеря й се е свързала с екипа на телевизионното шоу, защото отдавна се чудела как да вкара Николет в разумни граници. Майката сподели пред камерите, че винаги я е глезела с много пари, тъй като се чувствала виновна от факта, че е самотен родител, който почти не вижда детето си и работи 6 дни в седмицата.

Но очевидно Нина е направила „мечешка услуга“ на дъщеря си, защото й създава фалшиво самочувствие, което се изпарява, ако Николет не може да си позволи някоя скъпа вещ. Тя се чувства добре, единствено когато е обградена от много пари и скъпоструващи играчки. Нина признава, че напълно е загубила контрол над дъщеря си и дори не знае как да я накаже. Опитва се да вземе телефона и лаптопа й за известно време, но не постига желания резултат.

Пред камерите обаче Николет продължава изповедта си, признавайки през сълзи, че никога не се е чувствала обичана:

„Когато бях малка, мама все ми казваше, че я е грижа за мен, но истината е, че никога не ме е обичала. Просто ми даваше пари. Аз съм добър човек, но съм отгледана по ужасен начин“. По всичко личи, че Николетa не е имала обичайно детство и едва ли някога ще може да се впише в обществото, тъй като тя не обръща внимание на тези, които имат по-малко пари от нея. В нейните очи другите са просто „селяни“. Николет дори не е посещавала училище, а чете уроците си онлайн, била тормозена в гимназията, в която е записана да учи.

В телевизионното предаване се появи и един от малкото приятели на Николетa, който имал задачата да контролира харчовете й и да бъде неин шофьор. Той потвърди, че тя не е лош човек, стига да допусне някого до себе си. Няма приятели и се чувства самотна.

„Имам си прекрасни чанти, те са моите приятели“, каза тя. Нина сподели, че я очаква още една трудна стъпка, а именно да накара подрастващото си момиченце да се замисли за професия.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изоставен! Гаджето на Сашо Кадиев се показа по халат от 5-звезден хотел, но не с него
Next: Извънредно! Преди минути Автобус с 50 пътни пламна на магистрала Тракия до Бургас! Хората са

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.