Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 16 детски бисера, на които ще се смеете до сълзи: Просто се насладете
  • Новини

16 детски бисера, на които ще се смеете до сълзи: Просто се насладете

Иван Димитров Пешев януари 31, 2023
detyashasgashasd.png

Децата може и да нямат голям житейски багаж, но умеят да забелязват най-важното и често ни удивляват нас, възрастните, които сме отвикнали да гледаме на света така простичко. Просто се насладете на тези адски смешни детски бисери:

1. Когато дъщеря ми навърши 3 години, тя започна да се интересува от възрастта на другите членове на семейството. Незнайно защо моята възраст й направи голямо впечатление и при всеки удобен случай тя я напомняше.

2. Примерно ако някой я пита на колко години е, тя отговаря: “На три години, а мама е на 33”, от което на мен ми ставаше неловко. И когато станах на 34, реших да се изхитря – когато дъщеря ми ме пита на колко години съм, отговорих на 19.
3. Сега на въпрос за възрастта тя отговаря: “Аз съм на 3, а майка ми е на 19 години… но беше на 33”.

4. Синът ми се връща на 15 септември от училище. Питам го:
– Какво ново в училище?
Отговорът беше потресаващ:
– Вдигнали са питките в столовата.

Не изпускай тези оферти:

5. -Ани, ето ти шоколад, почерпи дядо и баба.
-Дядо, ще го почерпя, а баба не!
-Защо?!
-Дядо ще откаже, а баба, какво винаги, ще отхапе…

6. Внук, на 3 години:
– Бабо, роди ми братче!
– Този въпрос не към мен, а към родителите ти!
– Вече ги питах. Казаха “От баба ти зависи”.
7. Дъщеря ми на 4 години, вижда в зоопарка паун. Той красив, с пухкава опашка. А редом до него – обикновена сива кокошка, само че по-голяма. Дъщеря ми ме пита:
– Кой е този?
– Това е жената на пауна.
Тя започва да ги гледа: ту него, ту нея. А после казва:
-А той дали я обича?

8. На масата сервират на Данчо хляб и го питат:
– Какво трябва да кажеш?
– Масло!
9. Виктор, 4 годишен, разказва на дядо си:
– Да, имам си приятелка в детската градина. Но всеки ден е различна. Която дойде в най-красивата рокля, тя ми е приятелка.
Питам дъщеря си:
– Ти защо си толкова вредна?

А тя ми отговаря:
– Всички претенции към производителите!
10. Дъщеря ми паднала в детската градина и си ударила лакътя. Сяда в колата и казва:
– Днес паднах и изобщо не плаках! Мамо, готова съм да раждам!
11. – Татко, а ти още ли ще растеш?

– Не, сине.
– А защо тогава ядеш?
12. Дъщеря ми е на 5 години. Връща се от детската градина разстроена. Първи урок по четене. Детето не се справило.
– Глупачка, аз съм глупачка! – почти се разплаква детето ми, стоейки пред огледалото.
После изведнъж затихва, замисля се… и напълно спокойно казва:
– Но пък красива…
13. – Какво рисуваш?

– Бога.
– Но никой не знае как изглежда!
– Сега ще научат.
14. – Сине, ако не си изядеш кашата, ще извикам Баба Яга.
– И си мислиш, че тя ще изяде кашата ти?
15. Племенникът ми е на 8 години. Питам го:
– Какъв искаш да станеш, като пораснеш?

– Агроастроном.
– Какъв, какъв?
– Хората, които летят на Марс все нещо трябва да ядат.
16. – Мамо, а защо котките не си мият лапите, след като са докосвали хора?

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Смут в bTV! Какво се случва с Мария Цънцарова? Зрители не отлепят очи от екрана
Next: Баба Ванга рядко греши: късметът у дома идва с помощта на тези предмети

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.