Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 16 детски бисера, на които ще се смеете до сълзи: Просто се насладете
  • Новини

16 детски бисера, на които ще се смеете до сълзи: Просто се насладете

Иван Димитров Пешев януари 31, 2023
detyashasgashasd.png

Децата може и да нямат голям житейски багаж, но умеят да забелязват най-важното и често ни удивляват нас, възрастните, които сме отвикнали да гледаме на света така простичко. Просто се насладете на тези адски смешни детски бисери:

1. Когато дъщеря ми навърши 3 години, тя започна да се интересува от възрастта на другите членове на семейството. Незнайно защо моята възраст й направи голямо впечатление и при всеки удобен случай тя я напомняше.

2. Примерно ако някой я пита на колко години е, тя отговаря: “На три години, а мама е на 33”, от което на мен ми ставаше неловко. И когато станах на 34, реших да се изхитря – когато дъщеря ми ме пита на колко години съм, отговорих на 19.
3. Сега на въпрос за възрастта тя отговаря: “Аз съм на 3, а майка ми е на 19 години… но беше на 33”.

4. Синът ми се връща на 15 септември от училище. Питам го:
– Какво ново в училище?
Отговорът беше потресаващ:
– Вдигнали са питките в столовата.

Не изпускай тези оферти:

5. -Ани, ето ти шоколад, почерпи дядо и баба.
-Дядо, ще го почерпя, а баба не!
-Защо?!
-Дядо ще откаже, а баба, какво винаги, ще отхапе…

6. Внук, на 3 години:
– Бабо, роди ми братче!
– Този въпрос не към мен, а към родителите ти!
– Вече ги питах. Казаха “От баба ти зависи”.
7. Дъщеря ми на 4 години, вижда в зоопарка паун. Той красив, с пухкава опашка. А редом до него – обикновена сива кокошка, само че по-голяма. Дъщеря ми ме пита:
– Кой е този?
– Това е жената на пауна.
Тя започва да ги гледа: ту него, ту нея. А после казва:
-А той дали я обича?

8. На масата сервират на Данчо хляб и го питат:
– Какво трябва да кажеш?
– Масло!
9. Виктор, 4 годишен, разказва на дядо си:
– Да, имам си приятелка в детската градина. Но всеки ден е различна. Която дойде в най-красивата рокля, тя ми е приятелка.
Питам дъщеря си:
– Ти защо си толкова вредна?

А тя ми отговаря:
– Всички претенции към производителите!
10. Дъщеря ми паднала в детската градина и си ударила лакътя. Сяда в колата и казва:
– Днес паднах и изобщо не плаках! Мамо, готова съм да раждам!
11. – Татко, а ти още ли ще растеш?

– Не, сине.
– А защо тогава ядеш?
12. Дъщеря ми е на 5 години. Връща се от детската градина разстроена. Първи урок по четене. Детето не се справило.
– Глупачка, аз съм глупачка! – почти се разплаква детето ми, стоейки пред огледалото.
После изведнъж затихва, замисля се… и напълно спокойно казва:
– Но пък красива…
13. – Какво рисуваш?

– Бога.
– Но никой не знае как изглежда!
– Сега ще научат.
14. – Сине, ако не си изядеш кашата, ще извикам Баба Яга.
– И си мислиш, че тя ще изяде кашата ти?
15. Племенникът ми е на 8 години. Питам го:
– Какъв искаш да станеш, като пораснеш?

– Агроастроном.
– Какъв, какъв?
– Хората, които летят на Марс все нещо трябва да ядат.
16. – Мамо, а защо котките не си мият лапите, след като са докосвали хора?

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Смут в bTV! Какво се случва с Мария Цънцарова? Зрители не отлепят очи от екрана
Next: Баба Ванга рядко греши: късметът у дома идва с помощта на тези предмети

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.