Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 16-годишно момче засади 150 фиданки: Очаква интересна годишна печалба
  • Новини

16-годишно момче засади 150 фиданки: Очаква интересна годишна печалба

Иван Димитров Пешев юни 16, 2023
droasbiasijdjddds.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Най-младият предприемач у нас е само на 16 години и учи в столичното 23 училище „Фредерик Жолио-Кюри”. В земеделски имот в Добричко, който се води на баба му и дядо му, е засадил 150 лешникови фиданки, като очакванията са му продукцията да му носи годишно по 8000 лева, информира БНТ.

От съвсем малък Димитър Керанов се интересува от земеделие. Разказва, че засадил първото си дърво на 4 години.

За това му помогнали баба му и дядо му, които го научили как да се грижи за земята, за да си осигурява прехраната. Именно тези умения го насочили да се запише в паралелка по предприемачество и бизнес в 23-то училище в София. Миналата година Митко решава да се захване с отглеждането на лешници и да развие наученото.

„Стартирах бизнеса изцяло с мои пари, които съм си заделил от джобни, рождени дни, празници. И това в рамките на две години. След което ги инвестирах в закупуването на дърветата и в земята, която закупих”, разказва младият предприемач.

Kои екзотични култури заменят тютюнопроизводството у нас

Със спестените пари ученикът купува 2 декара земя в село Войниково край Добрич, където засажда 150 лешникови фиданки.

Разказва, че цялото му семейство го подкрепило в начинанието. Най-голяма помощ Митко получил от братовчед си, който освен с труд, го подпомогнал и със 700 лева и така стартирал бизнеса си с 1700 лв. Надява се резултатите да не закъснеят.

„Годишната ми печалба от тези 150 дървета може да е около 8000 лева. Като аз имам желанието да ги развия и да станат много повече”, уточнява Димитър Керанов.

Ученикът вече е разговарял с фирми, които са заявили готовност да изкупуват продукцията му. Младият предприемач е категоричен, че земеделието дава много възможности за развитие: „Земеделието не е отживелица. От земеделието може да се печелят много пари. Това е много успешен бизнес. Особено сега, откакто България е в ЕС и може да се кандидатства по много европрограми, да се пускат проекти, което много може да помогне на такива млади земеделци като мен”.

Освен със земеделие, младежът се занимава и с програмиране. Споделя, че в момента разработва проект за роботизирано напояване на растенията и следене на полезните вещества и минерали в почвата, тъй като няма възможност често да ходи до селото. А това лято планира да поправи машините на дядо си, с които е обработвал земята.

Но най-вече няма търпение да стане на 18 години, за да се регистрира като земеделски производител и да кандидатства по Програмата за развитие на селските райони, за да разшири бизнеса си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Експерт: Хората живеят в заблуда, че купувайки имот, ще направят страхотна инвестиция
Next: Германци избраха родопско село за своя нов дом, ще се изумите от причината

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.