Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 16-годишно момче засади 150 фиданки: Очаква интересна годишна печалба
  • Новини

16-годишно момче засади 150 фиданки: Очаква интересна годишна печалба

Иван Димитров Пешев юни 16, 2023
droasbiasijdjddds.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Най-младият предприемач у нас е само на 16 години и учи в столичното 23 училище „Фредерик Жолио-Кюри”. В земеделски имот в Добричко, който се води на баба му и дядо му, е засадил 150 лешникови фиданки, като очакванията са му продукцията да му носи годишно по 8000 лева, информира БНТ.

От съвсем малък Димитър Керанов се интересува от земеделие. Разказва, че засадил първото си дърво на 4 години.

За това му помогнали баба му и дядо му, които го научили как да се грижи за земята, за да си осигурява прехраната. Именно тези умения го насочили да се запише в паралелка по предприемачество и бизнес в 23-то училище в София. Миналата година Митко решава да се захване с отглеждането на лешници и да развие наученото.

„Стартирах бизнеса изцяло с мои пари, които съм си заделил от джобни, рождени дни, празници. И това в рамките на две години. След което ги инвестирах в закупуването на дърветата и в земята, която закупих”, разказва младият предприемач.

Kои екзотични култури заменят тютюнопроизводството у нас

Със спестените пари ученикът купува 2 декара земя в село Войниково край Добрич, където засажда 150 лешникови фиданки.

Разказва, че цялото му семейство го подкрепило в начинанието. Най-голяма помощ Митко получил от братовчед си, който освен с труд, го подпомогнал и със 700 лева и така стартирал бизнеса си с 1700 лв. Надява се резултатите да не закъснеят.

„Годишната ми печалба от тези 150 дървета може да е около 8000 лева. Като аз имам желанието да ги развия и да станат много повече”, уточнява Димитър Керанов.

Ученикът вече е разговарял с фирми, които са заявили готовност да изкупуват продукцията му. Младият предприемач е категоричен, че земеделието дава много възможности за развитие: „Земеделието не е отживелица. От земеделието може да се печелят много пари. Това е много успешен бизнес. Особено сега, откакто България е в ЕС и може да се кандидатства по много европрограми, да се пускат проекти, което много може да помогне на такива млади земеделци като мен”.

Освен със земеделие, младежът се занимава и с програмиране. Споделя, че в момента разработва проект за роботизирано напояване на растенията и следене на полезните вещества и минерали в почвата, тъй като няма възможност често да ходи до селото. А това лято планира да поправи машините на дядо си, с които е обработвал земята.

Но най-вече няма търпение да стане на 18 години, за да се регистрира като земеделски производител и да кандидатства по Програмата за развитие на селските райони, за да разшири бизнеса си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Експерт: Хората живеят в заблуда, че купувайки имот, ще направят страхотна инвестиция
Next: Германци избраха родопско село за своя нов дом, ще се изумите от причината

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.