Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • 16 години, след като Стависки уби Петър и прати Мануела в кома, един българин не издържа и
  • Без категория

16 години, след като Стависки уби Петър и прати Мануела в кома, един българин не издържа и

Иван Димитров Пешев януари 6, 2024
sfdvdsfhdfhfghgfhgf

Ервин Алексиев:

16 тъжни години.

Докато съм жив и я има тази свободна трибуна наречена ФБ, Няма да се уморя да го повтарям и примоням.

Денят бе пак неделя, годината 2007.

Нвършват 16 години от тежката катастрофа причинена от Максим Стависки, която изпрати Мануела Горсова на 18 години в будна кома и сложи край на младият живот на Петър Петров на 24 години.

16 години липса на живот, сраведливост, покаяние.

16 години абсолютно неадекватно поведение на институциите и обществото. 16 години спекулации, раздвояване на мнения и вземане на страни.

Катастрофата на Стависки е част от войната между бедните и богатите.

Войната на обикновените хора и така наречените известни. Между трезвената „Хонда” и пияния „Хамър”.

Сблъсък, който се повтори в съда. Богатите също плачат, но не влизат в затвора. Бедните умират лесно и трудно излизат от кома!

Първата му публична изява е чак през 2016 г. в гостуващ руски спектакъл на лед в зала „Арена Армеец“ в София, когато заедно с партньорката си Албена Денкова са бурно аплодирани от над 10 000 души публика.

Въпреки това извън ледената пързалка Стависки предпочита да не дава изявления пред журналисти. Няколко години заедно с партньорката си управляваха школа за кънки „Денкова-Стависки“ и печелиха от обучението на деца за кънкьори в Зимния дворец в София.

По време на пандемията през 2020 г. двамата се изнесоха трайно в Русия. В Москва отново Стависки се занимава с школа за млади надежди във фигурното пързаляне. Участват периодично и в спектакли на лед, организирани от бившия шампион Иля Авербух из целия бивш Съветски съюз.

Наскоро в интервю за руска медия Стависки коментира, че през 2006 г. в България са ги канили заедно с Албена да навлязат в политиката. „Когато с Албена бяхме световни шампиони и завършвахме кариерата си, много хора ни предлагаха да влезем в различни партии. При това не по телефона, а на специални срещи. Но ние от самото начало бяхме решили да не участваме в партийни мероприятия. Ние в България бяхме всеобщи любимци“, коментира Стависки.

За катастрофата и присъдата му у нас обаче шампионът запазва мълчание. „Аз искам да попитам как се чувства човекът, който причини това нещастие. Ние дори не споменаваме името му вкъщи. За нас той не съществува“, коментира преди време пред „Телеграф“ с мъка бащата на Мануела Красимир Горсов. „Много хора ме питат как е Мануела, но аз призовавам журналистите да попитат Максим Стависки – как е Мануела!“, призова той.

Вратичка в закона отърва Максим от кафеза

Прословутата вратичка в закона, която позволява при призната вина за причинена смърт, независимо дали е от катастрофа или криминално престъпление, да свежда присъдата под минимума, помогна на Максим Стависки. Въпреки че вината му е очевидна и фактите показват, че е бил с 1,1 промила алкохол в кръвта. Фигуристът, който беше и лице на кампанията за безопасно шофиране „Ако си пил, слез – искам да стигна жив”, призна напълно вината си. Така Върховният касационен съд определи наказание от 2 години и 6 месеца условно с 5-годишен изпитателен срок.

През цялото време на делото така и категорично не бе доказано кога точно е пил ракия. Хитрият ход на неговите адвокати през цялото време на делото поддържаше тезата, че Максим е пил алкохол от притеснение след инцидента, „няколко глътки за успокоение“. Точно резултатът от тези „няколко глътки“ бил отчетен от дрегера на дошлите на място пътни полицаи.

Continue Reading

Previous: Сашо Кадиев хвърли в ступор всички с това, което направи в ефир
Next: Урок по география: На кой град, извън България, българите са му викали Цариград?

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.