Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • 16 години, след като Стависки уби Петър и прати Мануела в кома, един българин не издържа и
  • Без категория

16 години, след като Стависки уби Петър и прати Мануела в кома, един българин не издържа и

Иван Димитров Пешев януари 6, 2024
sfdvdsfhdfhfghgfhgf

Ервин Алексиев:

16 тъжни години.

Докато съм жив и я има тази свободна трибуна наречена ФБ, Няма да се уморя да го повтарям и примоням.

Денят бе пак неделя, годината 2007.

Нвършват 16 години от тежката катастрофа причинена от Максим Стависки, която изпрати Мануела Горсова на 18 години в будна кома и сложи край на младият живот на Петър Петров на 24 години.

16 години липса на живот, сраведливост, покаяние.

16 години абсолютно неадекватно поведение на институциите и обществото. 16 години спекулации, раздвояване на мнения и вземане на страни.

Катастрофата на Стависки е част от войната между бедните и богатите.

Войната на обикновените хора и така наречените известни. Между трезвената „Хонда” и пияния „Хамър”.

Сблъсък, който се повтори в съда. Богатите също плачат, но не влизат в затвора. Бедните умират лесно и трудно излизат от кома!

Първата му публична изява е чак през 2016 г. в гостуващ руски спектакъл на лед в зала „Арена Армеец“ в София, когато заедно с партньорката си Албена Денкова са бурно аплодирани от над 10 000 души публика.

Въпреки това извън ледената пързалка Стависки предпочита да не дава изявления пред журналисти. Няколко години заедно с партньорката си управляваха школа за кънки „Денкова-Стависки“ и печелиха от обучението на деца за кънкьори в Зимния дворец в София.

По време на пандемията през 2020 г. двамата се изнесоха трайно в Русия. В Москва отново Стависки се занимава с школа за млади надежди във фигурното пързаляне. Участват периодично и в спектакли на лед, организирани от бившия шампион Иля Авербух из целия бивш Съветски съюз.

Наскоро в интервю за руска медия Стависки коментира, че през 2006 г. в България са ги канили заедно с Албена да навлязат в политиката. „Когато с Албена бяхме световни шампиони и завършвахме кариерата си, много хора ни предлагаха да влезем в различни партии. При това не по телефона, а на специални срещи. Но ние от самото начало бяхме решили да не участваме в партийни мероприятия. Ние в България бяхме всеобщи любимци“, коментира Стависки.

За катастрофата и присъдата му у нас обаче шампионът запазва мълчание. „Аз искам да попитам как се чувства човекът, който причини това нещастие. Ние дори не споменаваме името му вкъщи. За нас той не съществува“, коментира преди време пред „Телеграф“ с мъка бащата на Мануела Красимир Горсов. „Много хора ме питат как е Мануела, но аз призовавам журналистите да попитат Максим Стависки – как е Мануела!“, призова той.

Вратичка в закона отърва Максим от кафеза

Прословутата вратичка в закона, която позволява при призната вина за причинена смърт, независимо дали е от катастрофа или криминално престъпление, да свежда присъдата под минимума, помогна на Максим Стависки. Въпреки че вината му е очевидна и фактите показват, че е бил с 1,1 промила алкохол в кръвта. Фигуристът, който беше и лице на кампанията за безопасно шофиране „Ако си пил, слез – искам да стигна жив”, призна напълно вината си. Така Върховният касационен съд определи наказание от 2 години и 6 месеца условно с 5-годишен изпитателен срок.

През цялото време на делото така и категорично не бе доказано кога точно е пил ракия. Хитрият ход на неговите адвокати през цялото време на делото поддържаше тезата, че Максим е пил алкохол от притеснение след инцидента, „няколко глътки за успокоение“. Точно резултатът от тези „няколко глътки“ бил отчетен от дрегера на дошлите на място пътни полицаи.

Continue Reading

Previous: Сашо Кадиев хвърли в ступор всички с това, което направи в ефир
Next: Урок по география: На кой град, извън България, българите са му викали Цариград?

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.