Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • 17 години, след като Стависки сложи край на живота на Петър и прати Мануела в будна кома, един българин не издържа и написа…
  • Без категория

17 години, след като Стависки сложи край на живота на Петър и прати Мануела в будна кома, един българин не издържа и написа…

Иван Димитров Пешев декември 9, 2024
Screenshot_3

17 години, след като Стависки сложи край на живота на Петър и прати Мануела в будна кома, един българин не издържа и написа гневно послание във Фейсбук. На 5 август фигуристът пие, качва се на мощния си Хамър и помита колата, в която пътуват Петър Петров и Мануела Горсова.

Ето какво пише Ервин Алексиев:

„17 тъжни години. Докато съм жив и я има тази свободна трибуна наречена ФБ, Няма да се уморя да го повтарям и припомням.
Денят бе пак неделя, годината 2007.

5 август се навършват 17 години от тежката катастрофа причинена от Максим Стависки, която изпрати Мануела Горсова на 18 години в будна кома и сложи край на младият живот на Петър Петров на 24 години.

17 години липса на живот, сраведливост, покаяние. 17 години абсолютно неадекватно поведение на институциите и обществото.17 години спекулации, раздвояване на мнения и вземане на страни.

Катастрофата на Стависки е част от войната между бедните и богатите. Войната на обикновените хора и така наречените известни. Между трезвената „Хонда” и пияния „Хамър”. Сблъсък, който се повтори в съда.

Богатите също плачат, но не влизат в затвора. Бедните умират лесно и трудно излизат от кома!“

Още новини:

Говорителят на Софийската районна прокуратура Николай Николаев коментира случая с бащата на Мануела Горсова, който е разследван по сигнал за липсващи пари от банкови сметки и изчезването на семейни бижута

„Престъплението обсебване и злоупотреба с доверие са най-близки до случая с Красимир Горсов. В сигнала е описано, че липсват бижута, ако това се потвърди, ще говорим и за кражба. Трябва да се прецени дали има квалифициращи обстоятелства, наказанието може да е до 8 години затвор“, каза Николаев, предава NOVA.

Припомняме, че Мануела пострада при катастрофата с шампиона по фигурно пързаляне Максим Стависки. Това, че баща ѝ е в неизвестност от няколко дни, разкри актьорът Владислав Карамфилов, който години наред помага на семейството. Впоследствие прокуратурата съобщи, че има официално постъпил сигнал и предстои разследване по случая с изчезналия Красимир Горсов.

По случая веднага е разпоредена проверка на СДВР. Следва да бъдат изяснени множество обстоятелства и да се конкретизират много неща. Указано е на полицията да бъде установено местонахождението му и доброволно да му бъдат снети показания. Трябва да установим кой е изтеглил парите и колко са изтеглени. Деянията от този тип се водят от частен характер, защото, ако се докажат, са извършени между близки“, обясни магистратът.

По думите му е много важно МВР и НС да съдействат прокуратурата в борбата с насилието. „Много е ключово и да не допуснем съдебната власт да бъде обхваната от хаос. Очакваме изпълнителната власт също да се стабилизира. ВСС би следвало да упражнява правомощията си до формирането на нов състав, но Конституционния съд трябва да се произнесе. В момента има работна група за промени в Закона за съдебната власт, работи се цялостно с магистрати. Не знам дали най-доброто решение е спиране на процедурата за избор на главен прокурор, след като това вече се случи няколко пъти“, коментира Николаев.

Continue Reading

Previous: ДЪЩЕРЯ МИ ОСТАВИ МАЛКОТО СИ МОМЧЕ ПРИ МЕН И ИЗЧЕЗНА
Next: Не оставай при майка си повече от 10 минути, там няма какво да правиш, нарежда зет ми на дъщеря ми

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.