Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 17-годишна се удря с колата си фатално в училищен автобус, а полицията открива нещо в ръката ѝ, с което всичко става ясно
  • Новини

17-годишна се удря с колата си фатално в училищен автобус, а полицията открива нещо в ръката ѝ, с което всичко става ясно

Иван Димитров Пешев юни 17, 2022
ksoaitkatsrofofa.jpg

Това е предупреждение, което не може да се дава твърде много пъти!

Нещо, с което почти всички от нас се сблъскват в един или друг момент. Самият аз го правя от време на време, с което далеч не се гордея. След като прочетох историята на 17-годишната Кейтлин Рей, обаче, реших никога да не оставям телефона си на място, когато отново карам.

Не забравяйте, че ако използвате телефона си, когато сте зад волана рискувате не само да нараните себе си, но и други.

Историята, която днес ще ви разкажем от Ко4 се е случила рано сутринта на 5 септември 2018 г. Кейтлин е на път да вземе по-голямата си сестра от работа.

Не след дълго полицията в Мисисипи получи обаждане за сериозна автомобилна катастрофа. Това, което откриват на мястото на катастрофата, ще остане в кошмарите им завинаги. Кейтлин не е видяла училищния автобус, който е намалил много скоростта си пред нея на магистралата и тя се удря в задната част, без спирачен път, с много висока скорост.

Същата сутрин в автобуса имало повече от дванадесет ученика. За щастие нито един от тях не е бил физически ранен и децата са били откарани в училище с друг автобус. Нещата обаче не свършват добре за Кейтлин.

На мястото на катастрофата един от първите очевидци е направил снимка на инцидента, за да предупреди всички водачи.

Кейтлин е загинала на място. Когато полицията претърсва останките откриват, че тя все още държи телефон в ръката си, което означава, че в момента на удара, тя е гледала в телефона си, а не пътя, затова не е осъзнала, че автобусът пред нея се движи твърде бавно.

„Водачът на автомобила е на 17 години. Няма следи от спирачен път, защото спирачките не са натиснати, все още държи мобилен телефон в ръката си, когато я изваждат от колата“, пише в доклада на властите.

Майката на Кейтлин, Шелия е помолила дъщеря си да вземе голямата си сестра още от сутринта. Това е последният разговор, който двете щели да имат. Когато Кейтлин не се появява при сестра си, Кортни, на работното й място в 7 ч. сутринта, тя предполага, че просто Кейтлин я е забравила. Към 7:30 ч. Кортни започва да се притеснява и така публикува пост във Фейсбук с молба, дали някой е виждал Кейтлин.

Скоро след това семейството научава новината…

Винаги е ужасна трагедия, когато такава млада душа си отива от света, но още повече, когато е в инцидент, който би могъл да бъде избегнат. Нищо не може да върне любимата дъщеря на семейството, но се надяваме, че това може да послужи за предупреждение за всички останали, които използват телефона си по време на шофиране.

Споделете тази статия във Facebook, така че повече хора да могат да разберат колко лошо може да бъде да бъде опасно шофирането с поглед към телефона.!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Профилът на Слави бръмна! Над 2500 коментара след последното му откровение
Next: Лена Бориславова изригна само преди минути: Преврат в България! Ето какво обяви с разтреперан глас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.