Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 17-годишна се удря с колата си фатално в училищен автобус, а полицията открива нещо в ръката ѝ, с което всичко става ясно
  • Новини

17-годишна се удря с колата си фатално в училищен автобус, а полицията открива нещо в ръката ѝ, с което всичко става ясно

Иван Димитров Пешев юни 17, 2022
ksoaitkatsrofofa.jpg

Това е предупреждение, което не може да се дава твърде много пъти!

Нещо, с което почти всички от нас се сблъскват в един или друг момент. Самият аз го правя от време на време, с което далеч не се гордея. След като прочетох историята на 17-годишната Кейтлин Рей, обаче, реших никога да не оставям телефона си на място, когато отново карам.

Не забравяйте, че ако използвате телефона си, когато сте зад волана рискувате не само да нараните себе си, но и други.

Историята, която днес ще ви разкажем от Ко4 се е случила рано сутринта на 5 септември 2018 г. Кейтлин е на път да вземе по-голямата си сестра от работа.

Не след дълго полицията в Мисисипи получи обаждане за сериозна автомобилна катастрофа. Това, което откриват на мястото на катастрофата, ще остане в кошмарите им завинаги. Кейтлин не е видяла училищния автобус, който е намалил много скоростта си пред нея на магистралата и тя се удря в задната част, без спирачен път, с много висока скорост.

Същата сутрин в автобуса имало повече от дванадесет ученика. За щастие нито един от тях не е бил физически ранен и децата са били откарани в училище с друг автобус. Нещата обаче не свършват добре за Кейтлин.

На мястото на катастрофата един от първите очевидци е направил снимка на инцидента, за да предупреди всички водачи.

Кейтлин е загинала на място. Когато полицията претърсва останките откриват, че тя все още държи телефон в ръката си, което означава, че в момента на удара, тя е гледала в телефона си, а не пътя, затова не е осъзнала, че автобусът пред нея се движи твърде бавно.

„Водачът на автомобила е на 17 години. Няма следи от спирачен път, защото спирачките не са натиснати, все още държи мобилен телефон в ръката си, когато я изваждат от колата“, пише в доклада на властите.

Майката на Кейтлин, Шелия е помолила дъщеря си да вземе голямата си сестра още от сутринта. Това е последният разговор, който двете щели да имат. Когато Кейтлин не се появява при сестра си, Кортни, на работното й място в 7 ч. сутринта, тя предполага, че просто Кейтлин я е забравила. Към 7:30 ч. Кортни започва да се притеснява и така публикува пост във Фейсбук с молба, дали някой е виждал Кейтлин.

Скоро след това семейството научава новината…

Винаги е ужасна трагедия, когато такава млада душа си отива от света, но още повече, когато е в инцидент, който би могъл да бъде избегнат. Нищо не може да върне любимата дъщеря на семейството, но се надяваме, че това може да послужи за предупреждение за всички останали, които използват телефона си по време на шофиране.

Споделете тази статия във Facebook, така че повече хора да могат да разберат колко лошо може да бъде да бъде опасно шофирането с поглед към телефона.!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Профилът на Слави бръмна! Над 2500 коментара след последното му откровение
Next: Лена Бориславова изригна само преди минути: Преврат в България! Ето какво обяви с разтреперан глас

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.