Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 18-годишен ученик разчувства цяла БЪЛГАРИЯ: Заради вас, депутати, майка ми работи от 10 години в чужбина
  • Новини

18-годишен ученик разчувства цяла БЪЛГАРИЯ: Заради вас, депутати, майка ми работи от 10 години в чужбина

Иван Димитров Пешев януари 17, 2023
sacuasdaskdas.png

Още едно българско дете се готви да отлети от родното място. Само на 18 години, Павлин Иванов вече е успял да разбере колко тежко е състоянието в държавата.

Дванадесетокласникът предизвика фурор в социалните мрежи, след като записа клип обръщение към депутатите ни.

В него той укорява народните представители за пълната апатия по отношение безпаричието и емиграцията на българи. Видеото има над 250 000 гледания, споделено е хиляди пъти и е срещнало одобрението на още толкова съмишленици. За фон на посланието си младежът е избрал песента „Сестра брата кани”, която допълнително засилва емоционалността на изказването му.

Павлин е едно обикновено 18-годишно момче. Родом е от великотърновското село Добри дял и учи в СОУ „Максим Райкович”.

Не изпускай тези оферти:

Живее само с баба си и брат си, защото баща му е починал, когато е бил малък, а майка му се принудила да замине да работи в чужбина, за да осигури прехрана за чедата си.

Безпаричието, ежедневните случаи на ограбени възрастни хора и липсата на майка му предизвикат момчето да запише клип, адресиран до народните избраници. „Нямам думи да изразя болката на тези хора, които са напуснали родината си, семействата си, за да се заробят на друго далечно, непознато място, за да изкарат някой лев. А ние, близките им, страдаме за тях.

Заради вас, депутати, аз съм лишен от майка ми вече 10 години”, казва във видеото той.

Момчето споделя, че след като завърши училище, смята да замине в чужбина да следва там и да се занимава с фотография. „Не виждам бъдеще за младите хора тук, колкото и да ми е болно да го кажа.

В България имаме 240 депутати, всеки от тях иска да вземе по-голяма заплата, а нашите пенсионери вземат мижава пенсия, с която да си платят тока, водата, лекарства и да имат нещо за ядене. Давате ли си сметка колко са тези пари за тях и за колко време ги харчите вие?

На вас ви стигат за една вечеря в луксозен ресторант, а за тях това са средства, с които да преживеят цял месец”, казва дванадесетокласникът. Той завършва укора си към управляващите с молба за увеличение на работните места. „Когато хората имат работа, ще създават деца и ще живеят добре. Така ще се избегне опасността да изчезнем като нация”, завършва Павлин.

Галина ГЕОРГИЕВА

Източник: Борба.БГ

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия! Майка полицай загина в опит да спаси живота на дъщеря си
Next: Зрителите във възторг от новия сериал на БНТ с Билалов

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.