Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 184 лева на месец: Мика Зайкова би камбаната за стажа за пенсия
  • Новини

184 лева на месец: Мика Зайкова би камбаната за стажа за пенсия

Иван Димитров Пешев януари 1, 2024
sdavdfsdfgdfgdfgfd.png

Кадър БТВ

Възрастта нараства, стажът поскъпва с 30 лева на месец

От икономическа гледна точка през 2024 година най-много ще страдат българите, които са в предпенсионна възраст. Това мнение изрази пред „Телеграф“ експертът Мика Зайкова.

„Хората над 60 години също все повече се нуждаят от лекарства, което е основно перо, а доходите им са изядени от инфлацията, чиято динамика при цените на храните и горивата не се отчита при изчисленията, които се правят в целия Европейски съюз по отношение на формирането на бюджетите. Рискът да изгубят работата си в последните години, преди да навършат увеличаващата се ежегодно пенсионна възраст, ги кара да правят компромиси и да се натоварват допълнително, за да покриват разходите си“, коментира още Зайкова.

От Нова година нарастват възрастта и необходимият трудов стаж за придобиване право на пенсия. Жените трябва да са навършили не 62, а 62 години и 2 месеца и да имат стаж от 36 години и 6 месеца. При мъжете увеличението при възрастта е с месец и достига до 64 години и 7 месеца възраст, въпреки че средната продължителност на живота им е по-кратка. Те трябва да имат 39 години и 6 месеца трудов стаж. Увеличението на минималния осигурителен доход от 780 на 933 лв. се отразява и на цената на стажа, който желаещите могат да си закупят.

Поскъпването е с над 30 лева на месец – от 154,44 лв. на 184,73 лв.

Човек може да си купи до 5 години стаж, ако такъв не му достига. За целия период от пет години кандидат-пенсионерът трябва да плаща 11 084 лв., при 9 266,40 лв. през 2023-а. За стаж се зачита обучението в университет, но той също се заплаща. Плащането става по банков път, но трябва да се издаде и удостоверение от поделение на НОИ, за да бъде признато.

Пенсиите за трудова дейност на хората, които продължават да работят, ще бъдат преизчислени от 1 април 2024 г. При преизчисляването се зачита допълнително придобитият от пенсионера осигурителен стаж в периода след отпускането или след последното преизчисляване. За да бъде извършено преизчисляването, пенсионерът трябва да е придобил поне един ден осигурителен стаж през предходната година.

„Работещите пенсионери със сигурност са по-добре финансово от хората, които още не са се пенсионирали, стига да са достатъчно здрави. Това е друг проблем особено в сферата на здравеопазването, където лекари и сестри ходят на работа, макар някои от тях трудно да ходят“, коментира още икономистът Мика Зайкова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия! Семейство на младоженец тръгна към сватбата, но загина по най-нелепия начин
Next: Намислете си число от 1 до 30 и вижте КЪСМЕТЧЕТО си за 2024

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.