Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 184 лева на месец: Мика Зайкова би камбаната за стажа за пенсия
  • Новини

184 лева на месец: Мика Зайкова би камбаната за стажа за пенсия

Иван Димитров Пешев януари 1, 2024
sdavdfsdfgdfgdfgfd.png

Кадър БТВ

Възрастта нараства, стажът поскъпва с 30 лева на месец

От икономическа гледна точка през 2024 година най-много ще страдат българите, които са в предпенсионна възраст. Това мнение изрази пред „Телеграф“ експертът Мика Зайкова.

„Хората над 60 години също все повече се нуждаят от лекарства, което е основно перо, а доходите им са изядени от инфлацията, чиято динамика при цените на храните и горивата не се отчита при изчисленията, които се правят в целия Европейски съюз по отношение на формирането на бюджетите. Рискът да изгубят работата си в последните години, преди да навършат увеличаващата се ежегодно пенсионна възраст, ги кара да правят компромиси и да се натоварват допълнително, за да покриват разходите си“, коментира още Зайкова.

От Нова година нарастват възрастта и необходимият трудов стаж за придобиване право на пенсия. Жените трябва да са навършили не 62, а 62 години и 2 месеца и да имат стаж от 36 години и 6 месеца. При мъжете увеличението при възрастта е с месец и достига до 64 години и 7 месеца възраст, въпреки че средната продължителност на живота им е по-кратка. Те трябва да имат 39 години и 6 месеца трудов стаж. Увеличението на минималния осигурителен доход от 780 на 933 лв. се отразява и на цената на стажа, който желаещите могат да си закупят.

Поскъпването е с над 30 лева на месец – от 154,44 лв. на 184,73 лв.

Човек може да си купи до 5 години стаж, ако такъв не му достига. За целия период от пет години кандидат-пенсионерът трябва да плаща 11 084 лв., при 9 266,40 лв. през 2023-а. За стаж се зачита обучението в университет, но той също се заплаща. Плащането става по банков път, но трябва да се издаде и удостоверение от поделение на НОИ, за да бъде признато.

Пенсиите за трудова дейност на хората, които продължават да работят, ще бъдат преизчислени от 1 април 2024 г. При преизчисляването се зачита допълнително придобитият от пенсионера осигурителен стаж в периода след отпускането или след последното преизчисляване. За да бъде извършено преизчисляването, пенсионерът трябва да е придобил поне един ден осигурителен стаж през предходната година.

„Работещите пенсионери със сигурност са по-добре финансово от хората, които още не са се пенсионирали, стига да са достатъчно здрави. Това е друг проблем особено в сферата на здравеопазването, където лекари и сестри ходят на работа, макар някои от тях трудно да ходят“, коментира още икономистът Мика Зайкова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия! Семейство на младоженец тръгна към сватбата, но загина по най-нелепия начин
Next: Намислете си число от 1 до 30 и вижте КЪСМЕТЧЕТО си за 2024

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.