Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 19 години мистерия с изчезването на Мето Илиенски, това ли са причините
  • Новини

19 години мистерия с изчезването на Мето Илиенски, това ли са причините

Иван Димитров Пешев декември 1, 2022
metediasidaisdoas.jpg

Неуспешно покушение пред рибния ресторант „Капитан Кук“ в столицата плаши боса във ВИС Методи Методиев – Мето Илиенски, и ясно показва, че е поръчан, пише Телеграф бг.

Заведението днес е част от известна верига за ресторанти, но пази спомена за бурните години, в които бе любимо място на шефове на групировки със съмнителен бизнес.

Сигнал

В януарски ден на 2003 г. считаният за финансов мозък на ВИС Мето Илиенски излиза с охраната си от „Капитан Кук“. Още на стълбите той е прострелян в дланта от движеща се кола.

Не изпускай тези оферти:

Според полицаи килърът се е целел в него, но по щастлива случайност в момента на изстрела Методиев се обръща назад към човек от охраната си и това спасява живота му.

След неуспешното покушение Илиенски си дава сметка, че дори многобройна охрана не може да го спаси, ако е поръчан да бъде убит.

Случайното завъртане на тялото по време на изстрела е само временен шанс.

Въпреки че ресторантът се намира на метри от спешната болница „Пирогов“, Методиев не отива веднага там, а след около половин час. Все пак макар и лека, раната на ръката му е огнестрелна и той търси медицинска помощ. Така полицията разбира за инцидента.

Бул. „Пенчо Славейков“, където се намира заведението, почернява от служители на реда, но следи от наемния убиец не са открити. Счупените стъкла на ресторанта са изчистени, но е открита гилза от единствения куршум.  

Никой не е чул изстрела. Методиев и охраната му са разпитани в СДВР, но няма насока кой е посегнал на висаджийския бос.

Илиенски заявява, че не знае защо са го стреляли, както и че няма врагове и причина да бъде убит. Криминалистите са наясно, че той не им съдейства да разплетат престъплението.

По това време тлеят какви ли не вражди и между борческите групировки, и между отделни фигури в подземния свят.

Версии

Главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов е лаконичен, че се работи по няколко версии за покушението. Едната от тях е, че причината е свързана с конфликти в самата групировка ВИС.

Друга от версиите търси връзка с преразпределение на наркоразпространението. Според антимафиоти половин година по-рано е станало разместване на контрола, ознаменувано със стрелби по едри фигури в бизнеса.

Напрежението уж е било потушено от големите босове, но се предполага, че може да са останали тлеещи огнища.

Разследването на покушението срещу Методиев така и не стига до никъде. Само той и най-близките му може да са предполагали откъде е дошла атаката.

Методиев получава прякора си Илиенски заради стоковия пазар „Илиянци“, който той контролира с емблемата на ВИС. Говори се, че Главния, т.е. боса Георги Илиев, го е подозирал в заделяне от приходите на групировката, но тези слухове не са потвърдени никога от никого.

Безследно

На 27 ноември 2003 г. наемни убийци застрелват кума на Жоро Илиев – Румен Маринов – Нарциса, пред блока му в София.

Около 19 ч. на 29 ноември Мето Илиенски получава телефонно обаждане, докато е в апартамента си в кооперация на бул. „Ал. Пушкин“ в столичния кв. „Павлово“, известна в престъпния свят като Колумбийското посолство.

Според разследващи в този момент той е сам, тъй като е леко настинал, а съпругата и детето му са в дома им на близък адрес.

Методиев излиза сам, без охрана и без телефон. Качва се на тъмно „Ауди“, което поема към кв. Бояна. Хора от ВИС твърдят, че само един човек би могъл да го изкара навън по такъв начин и това е босът Георги Илиев.

Няма кой да го потвърди или отрече. Това е последната следа от 38-годишния Методи Методиев. Говори се, че близкият до него Петър Божилов е знаел с кого е отишъл на среща, но до смъртта си при скандал по време на лов край село Плана през 2012 г. той не продумва нищо за това.

Издирване

Съпругата на Методиев – Яна, го обявява за издирване два дни по-късно. Издирването удря на камък. Една от версиите за изчезването му е, че е подмамен от боса на ВИС Георги Илиев и ликвидиран, тъй като го подозирал за разстрела на кума му Румен Маринов – Нарциса.

Друга версия гласи, че е убит заради провалена наркосделка, а трета – че сам е организирал изчезването си, за да се спаси от екзекуция.  

Нито една от версиите не е доказана и през 2010 г. съдът официално обявява Методи Златков Методиев за мъртъв, а за негови наследници съпругата му Яна и дъщеря им Мина.

В следващите години се говори, че вдовицата продава част от наследените имоти и активи за милиони, както и че част от имуществото му минава в чужди ръце. Апартаментът от 200 кв.м в кооперацията на бул. „Ал. Пушкин“ е продаден на известен футболист.  

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Важна новина! Държавата отпуска помощ, от която да се възползват 50 хил. българи
Next: Нинова: Официално вдигаме минималната заплата, става 850 лв. от 2023 г.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.