Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 19-годишен пловдивчанин: За 20 дни работа в Дания спечелих близо 4000 лева
  • Новини

19-годишен пловдивчанин: За 20 дни работа в Дания спечелих близо 4000 лева

Иван Димитров Пешев декември 29, 2023
sfdvdsfvdgfdhdfhgf.png

19-годишният пловдивчанин Антонио Бургов сподели това какво е да работиш в чужбина. В отделни видео в своя youtube канал той разяснява какви са плюсовете и минусите на неговата работа.

„Исках да работя в чужбина, защото мислех, че ще е невероятно приключение и опит. Фирмата, за която работех се намира в Дания. Занимава се с отглеждане на зеленчуци – краставици, домати и патладжани и тяхното пакетиране. Тя изнася продуктите си само на датския пазар“

„На първия ми работен 12 часа правих едно и също – пакетирах патладжани. Работех от 06:00 до 19:30. В Дания почивката не се плаща – имаме две почивка по 30 минути.“

„На втория ден не се промениха много нещата, работих пак над 10 часа. Тогава пакетирах малки краставички. Много скучно, омръзва ти още след 4-ия час“

„В пакетажния цех музиката беше забранена, трябваше да се слушат машините. Отидох в оранжериите, където е много айляк. Първият ми ден там ми беше много айляк, слушах си музика, почивах си през 10 минути. Чувствах се по-свободен в оранжерията и останах там да работя.

„Разбира се, има и минуси. Вътре е супер топло, по обя става около 40-50 градуса, а в пакетажния цех температурата е търпима – около 20 градуса. Предпочетох да имам свобода – да слушам музика, подкасти, а не постоянно да бъда наблюдаван и всяко мое движение да бъде следено, заради товва отказах да се върна в пакетажа“

„Първата ми позиция в оранжерията беше да чистя листата на едни домати. След това ме изместиха да бера краставици. Първите два-три дни беше ужасно, защото листата ме драскаха и беше много кално“

„В оранжериите прекарах поне 7,5 часа и половина. Това е минималният работен ден в Дания. Хубавата страна е, че тази година сезонът е слаб. В началото на моята работа валеше всеки ден и температурите навън бяха около 15 градуса.“

„След брането на краставици ме изпратиха да почиствам около засадените растенията, там където има поникнали тревички, които трябва да изкореня, за да може растението спокойно да си цъфти.“

„Моето мнение е, че работата е гадна – по цял ден си наведен и кръстът започва да те боли. Но хванал съм се на хорото и трябва да го играя…“

„За периода от 2 до 20 юни съм работил 147,5 часа и половина, което ще рече около 8-9 часа на ден. Договорът ми е за 100 крани на час, което в български лева се равнява на 26 лева. Общо за тоя период парите са 14 655 крони, което означава и 3845 лева.“

„Дания е на едно от първите места в Европа по високи данъци и данъкът е 40%. Хубавата новина е, че като сезонен работник договорът ми е, че имам 13500 чисти пари, в които дължа само 8% данък – 1172 крони. Остават 13 483 крони. От тях като извадим 1500 за аванс и 1500 за квартира ми остават точно 10433 крони, т.е. чисти 2737 лева за 20 дена работа с 2 почивни дни“, казва Антонио в едно от видеата си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Meteo Balkans бие аларма: Идва здрав студ и сняг, гответе се
Next: Голяма трагедия! Неопитен шофьор уби млада жена в голямо българско село

Последни публикации

  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.