Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 19-годишен пловдивчанин: За 20 дни работа в Дания спечелих близо 4000 лева
  • Новини

19-годишен пловдивчанин: За 20 дни работа в Дания спечелих близо 4000 лева

Иван Димитров Пешев декември 29, 2023
sfdvdsfvdgfdhdfhgf.png

19-годишният пловдивчанин Антонио Бургов сподели това какво е да работиш в чужбина. В отделни видео в своя youtube канал той разяснява какви са плюсовете и минусите на неговата работа.

„Исках да работя в чужбина, защото мислех, че ще е невероятно приключение и опит. Фирмата, за която работех се намира в Дания. Занимава се с отглеждане на зеленчуци – краставици, домати и патладжани и тяхното пакетиране. Тя изнася продуктите си само на датския пазар“

„На първия ми работен 12 часа правих едно и също – пакетирах патладжани. Работех от 06:00 до 19:30. В Дания почивката не се плаща – имаме две почивка по 30 минути.“

„На втория ден не се промениха много нещата, работих пак над 10 часа. Тогава пакетирах малки краставички. Много скучно, омръзва ти още след 4-ия час“

„В пакетажния цех музиката беше забранена, трябваше да се слушат машините. Отидох в оранжериите, където е много айляк. Първият ми ден там ми беше много айляк, слушах си музика, почивах си през 10 минути. Чувствах се по-свободен в оранжерията и останах там да работя.

„Разбира се, има и минуси. Вътре е супер топло, по обя става около 40-50 градуса, а в пакетажния цех температурата е търпима – около 20 градуса. Предпочетох да имам свобода – да слушам музика, подкасти, а не постоянно да бъда наблюдаван и всяко мое движение да бъде следено, заради товва отказах да се върна в пакетажа“

„Първата ми позиция в оранжерията беше да чистя листата на едни домати. След това ме изместиха да бера краставици. Първите два-три дни беше ужасно, защото листата ме драскаха и беше много кално“

„В оранжериите прекарах поне 7,5 часа и половина. Това е минималният работен ден в Дания. Хубавата страна е, че тази година сезонът е слаб. В началото на моята работа валеше всеки ден и температурите навън бяха около 15 градуса.“

„След брането на краставици ме изпратиха да почиствам около засадените растенията, там където има поникнали тревички, които трябва да изкореня, за да може растението спокойно да си цъфти.“

„Моето мнение е, че работата е гадна – по цял ден си наведен и кръстът започва да те боли. Но хванал съм се на хорото и трябва да го играя…“

„За периода от 2 до 20 юни съм работил 147,5 часа и половина, което ще рече около 8-9 часа на ден. Договорът ми е за 100 крани на час, което в български лева се равнява на 26 лева. Общо за тоя период парите са 14 655 крони, което означава и 3845 лева.“

„Дания е на едно от първите места в Европа по високи данъци и данъкът е 40%. Хубавата новина е, че като сезонен работник договорът ми е, че имам 13500 чисти пари, в които дължа само 8% данък – 1172 крони. Остават 13 483 крони. От тях като извадим 1500 за аванс и 1500 за квартира ми остават точно 10433 крони, т.е. чисти 2737 лева за 20 дена работа с 2 почивни дни“, казва Антонио в едно от видеата си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Meteo Balkans бие аларма: Идва здрав студ и сняг, гответе се
Next: Голяма трагедия! Неопитен шофьор уби млада жена в голямо българско село

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.