Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 19-годишен трафикант, гонил се с ченгета на Тракия, избяга от ареста
  • Новини

19-годишен трафикант, гонил се с ченгета на Тракия, избяга от ареста

Иван Димитров Пешев септември 23, 2022
tarakrakriariqrq.png

19-годишен трафикант на мигранти е избягал от РУ – Ихтиман вчера, съобщава GlasNews.bg.

Валентин Валентинов бил обявен за издирване, а днес е бил арестуван отново. Той е от град Свиленград и е роден 2003 година.

Припомняме, че вчера на територията на страната се проведе мащабна акция по линия на незаконната миграция. Действията бяха ръководени от главния секретар на МВР в координация с Главна дирекция „Национална полиция”.

Бе задържан и мъж, за когото има доказателства, че е ръководил групата за трафик на мигранти, замесена в катастрофата между патрулка и автобус в Бургас, при който загинаха двама полицаи.

Не изпускай тези оферти:

Каналът е управляван от 30-годишен сирийски гражданин, живеещ в града под тепетата.

При акцията по разбиването на канала бяха задържани общо 12 души. Арестите са извършени в Харманли, Хасково, Средец и Пловдив.

Открити са и 22-ма мигранти. Двама от тях били в дома на един от каналджиите, а останалите – в гориста местност наблизо.

Още крими:

При специализирана полицейска операция в Поморие е арестуван известния в ъндърграунда Живко Панайотов, известен с прякора Цацата.

Полицаи от морската община са нахлули в дома на 33-годишния мъж, разположен на ул. „Ахелой“. При претърсването са намерени и иззети 42 пликчета със суха зелена тревна маса – марихуана, с общо тегло около 40 грама, 34 пликчета с бели бучки с неправилна форма – амфетамин, с общо тегло около 20 грама и 53 пликчета с бяло кристалообразно вещество – метамфетамин (пико), с общо тегло около 25 грама, пише Флагман.бг.

Живко Цацата е многократно хванат през годините с дрога. През ноември 2019 г. Живко Цацата бе осъден на 1,3 г. затвор, след като се призна за виновен по обвинение за държане на наркотици в големи размери – 500 гр марихуана.

Живко Цацата е един от хората, разпитани за убийството на наркобоса Иван Попов-Костов, извършено на 15-ти ноември 2015 г. в центъра на Поморие.

Според показанията по делото именно Цацата е закарал с колата си Димитър Димитров-Бабата, Недялко Гетов и Стойчо Казаков до „Омара“ преди разстрела на наркострашилището пред заведението.

Още крими:

Дрифтър от Асеновград успя да отърве солено наказание. Младежът е хванат да вдига пушилка и да усуква мощното си возило по улица в града. На метри от импровизираната сцена е имало полицейски патрул, който станал пряк свидетел на сцените с мирис на изгорели гуми.

Униформените последвали джигита и го спрели малко след като потеглил бясно. Последвало съставяне на акт, с който шофьорът е глобен с два бона, а книжката му се отнема за 24 месеца, пише „Марица“.

Дрифтърът не останал доволен и обжалвал наказанието пред съда. В крайна сметка магистратите от Асеновград го отменят, като причината е куриозна. Копието на акта, което е връчено на шофьора, е напълно нечетливо.

„Актът е съставен в присъствието на нарушителя и на двама свидетели – очевидци. Нарушителят е подписал този АУАН и му е връчен екземпляр. Приложен по делото като писмено доказателство същият е тотално нечетлив.

От него нищо не се разбира. Нарушителят не може от него да разбере какви нарушения са му вменени и да подаде възражения по тях, не може да разчете датите, мястото, обстоятелствата на вменените нарушения и да види какви правни квалификации са им дадени.

Тоест, това води до реална липса на връчване на този акт за установяване на адм.нарушение, с което напълно се нарушава правото на защита на жалбоподателя по начин и степен, които правят невъзможно упражняването на правото на защита.

Не може да се прецени дали този акт съдържа реквизитите, тъй като е нечетливо копие, а без значение е дали оригиналът ги съдържа, тъй като не той се връчва за запознаване на нарушителя“, гласят мотивите на съда.

От решението следва, че МВР трябва да поеме разноските по делото. Те са в размер на 300 лв. Решението може да се обжалва пред Административния съд в града под тепетата.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Иде септемврийска жега! Ето с какви темератури се завръща лятото в понеделник
Next: Ексклузивно! Организатор на разбит канал за бежанци се оказа служител на Съдебна охрана

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.