Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 19-годишно момиче загинало в катастрофа. А причината кара милиони да споделят историята й
  • Новини

19-годишно момиче загинало в катастрофа. А причината кара милиони да споделят историята й

Иван Димитров Пешев август 2, 2023
djcfgjgfjfgjfg.jpg

19-годишната Анджелина Холоуей беше младо момиче с голямо сърце и широка душа. Винаги се опитвала да помага на хората и се грижела за децата в местната църква.

Тя също така учела за психолог и искала да работи в здравеопазването или образованието след дипломирането си. Анджелина имала добра работа и любящ приятел. Тя очаквала с нетърпение пътуване до Уганда, закъдето наскоро получила виза.

Искала да осинови дете от сиропиталище, искала да пътува по света.

Но всички тези мечти и планове за бъдещето се разбили изведнъж.

19-годишната Анджелина Холоуей загинала при ужасяваща автомобилна катастрофа във Флорел Сити, Флорида. Момичето се прибирало от работа, когато загубило управление и се блъснало в дърво.

Ударът бил толкова силен, че Анджелина починала мигновено.

В интервю за Citrus County Chronicle майката на Анджелина, Марвалена Корлет, споделя: „Тя ми се обади по-рано и каза, че днес работи на две смени. На което аз отговорих: „Добре. Бъди внимателна. Обичам те“, а Анджелина каза „И аз те обичам“.

Анджелина си тръгнала от работа в 14 часа. За последно тя била на линия 11 минути след това, когато написала съобщение на приятеля си.

Последното съобщение на Анджелина било: „Нямам търпение този уикенд да те видя най-накрая!!!“

Според полицията Анджелина е карала твърде бързо и е била разсеяна от телефона. Тази фатална комбинация й коствала живота.

„В деня след инцидента намерих телефона й в счупено стъкло на пода на колата“, каза Марвалена.

Но гибелта на Анджелина не била напразна. Смъртта й става в основата на кампания за спиране на използването на телефони по време на шофиране.

Година след смъртта на дъщеря си майката Марвалена продължава да предупреждава за опасностите от използването на телефон по време на шофиране. Полицейското управление на град Флорел също участва в кампанията.

„Искам хората да осъзнаят сериозността на ситуацията. Искам да видят, че смъртоносните инциденти всъщност са причинени от телефони. Един такъв инцидент коства живота на Анджелина и остави семейството и приятелите й без любим човек. Така че не си струва да рискувате живота си за съобщение или телефонно обаждане“, казва говорителката на полицията в град Флорел Мишел Тюел, която помогнала на семейството на Анджелина да организира кампанията.

Лицето на Анджелина Холоуей, заедно с последното й послание, се появило на пътните знаци на щата Флорида като предупреждение към шофьорите.

 

„Текстовите съобщения (SMS) са най-опасните разсеййвания по време на шофиране. Изпращането или четенето на съобщение разсейва бдителността на шофьора средно за 5 секунди. Със скорост от 90 километра в час за тези 5 секунди можете да изминете разстоянието през цяло футболно игрище.

И не забравяйте, че вниманието ви е разсеяно, което означава, че изминавате това разстояние със затворени очи. Безопасността на пътя може да бъде гарантирана само когато вниманието на шофьорите е изцяло фокусирано върху пътя“, пише полицейското управление на град Флорел.

На Анджелина и много други хора, това невнимание коства живота им. Моля, споделете това предупреждение.

Докато продължаваме да губим близките си по пътищата, трябва да споделим това съобщение, за да бъдат предупредени колкото се може повече хора.

Шофирането на автомобил и използването на телефон не трябва да се случват едновременно!

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Змия се намъкна в апартамент на 5-ия етаж в Димитровград, докато стопаните
Next: Майката на убития в Цалапица Митко с покъртителна изповед

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.