Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 19-годишно момиче загинало в катастрофа. А причината кара милиони да споделят историята й
  • Новини

19-годишно момиче загинало в катастрофа. А причината кара милиони да споделят историята й

Иван Димитров Пешев август 2, 2023
djcfgjgfjfgjfg.jpg

19-годишната Анджелина Холоуей беше младо момиче с голямо сърце и широка душа. Винаги се опитвала да помага на хората и се грижела за децата в местната църква.

Тя също така учела за психолог и искала да работи в здравеопазването или образованието след дипломирането си. Анджелина имала добра работа и любящ приятел. Тя очаквала с нетърпение пътуване до Уганда, закъдето наскоро получила виза.

Искала да осинови дете от сиропиталище, искала да пътува по света.

Но всички тези мечти и планове за бъдещето се разбили изведнъж.

19-годишната Анджелина Холоуей загинала при ужасяваща автомобилна катастрофа във Флорел Сити, Флорида. Момичето се прибирало от работа, когато загубило управление и се блъснало в дърво.

Ударът бил толкова силен, че Анджелина починала мигновено.

В интервю за Citrus County Chronicle майката на Анджелина, Марвалена Корлет, споделя: „Тя ми се обади по-рано и каза, че днес работи на две смени. На което аз отговорих: „Добре. Бъди внимателна. Обичам те“, а Анджелина каза „И аз те обичам“.

Анджелина си тръгнала от работа в 14 часа. За последно тя била на линия 11 минути след това, когато написала съобщение на приятеля си.

Последното съобщение на Анджелина било: „Нямам търпение този уикенд да те видя най-накрая!!!“

Според полицията Анджелина е карала твърде бързо и е била разсеяна от телефона. Тази фатална комбинация й коствала живота.

„В деня след инцидента намерих телефона й в счупено стъкло на пода на колата“, каза Марвалена.

Но гибелта на Анджелина не била напразна. Смъртта й става в основата на кампания за спиране на използването на телефони по време на шофиране.

Година след смъртта на дъщеря си майката Марвалена продължава да предупреждава за опасностите от използването на телефон по време на шофиране. Полицейското управление на град Флорел също участва в кампанията.

„Искам хората да осъзнаят сериозността на ситуацията. Искам да видят, че смъртоносните инциденти всъщност са причинени от телефони. Един такъв инцидент коства живота на Анджелина и остави семейството и приятелите й без любим човек. Така че не си струва да рискувате живота си за съобщение или телефонно обаждане“, казва говорителката на полицията в град Флорел Мишел Тюел, която помогнала на семейството на Анджелина да организира кампанията.

Лицето на Анджелина Холоуей, заедно с последното й послание, се появило на пътните знаци на щата Флорида като предупреждение към шофьорите.

 

„Текстовите съобщения (SMS) са най-опасните разсеййвания по време на шофиране. Изпращането или четенето на съобщение разсейва бдителността на шофьора средно за 5 секунди. Със скорост от 90 километра в час за тези 5 секунди можете да изминете разстоянието през цяло футболно игрище.

И не забравяйте, че вниманието ви е разсеяно, което означава, че изминавате това разстояние със затворени очи. Безопасността на пътя може да бъде гарантирана само когато вниманието на шофьорите е изцяло фокусирано върху пътя“, пише полицейското управление на град Флорел.

На Анджелина и много други хора, това невнимание коства живота им. Моля, споделете това предупреждение.

Докато продължаваме да губим близките си по пътищата, трябва да споделим това съобщение, за да бъдат предупредени колкото се може повече хора.

Шофирането на автомобил и използването на телефон не трябва да се случват едновременно!

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Змия се намъкна в апартамент на 5-ия етаж в Димитровград, докато стопаните
Next: Майката на убития в Цалапица Митко с покъртителна изповед

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.