Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 2 чаши на ден и забравяте за високата захар, топи и килограми – изпитана рецепта от читателка
  • Новини

2 чаши на ден и забравяте за високата захар, топи и килограми – изпитана рецепта от читателка

Иван Димитров Пешев януари 3, 2024
sdfvdsfbgfbgfbgfbgf.png

Високата кръвна захар е проблем, с който се сблъскват както млади, така и стари. Нездравословното хранене, лошото качество на храната и стесовият начин на живот засилват риска да развиете високи нива на кръвната захар, което само по себе си се води преддиабетно състояние.

От сайта 365novini.com споделят за лесно средство, с което тяхна читателка е успяла да се пребори с този неприятен и тревожен проблем. Сега тя иска да сподели опита си с всички засегнати. Става дума за рецептата за един много лесен и много ароматен чай , който не само сваля кръвната захар, но също така стопява и излишни килограми. Всичко, което трябва да правите, е да пиете по 2 чаени чаши дневно.

 

Писмото на читателката Мария Рангелова от София е много кратичко и ясно. В него жената споделя, че е имала стресов диабет, който е много подобен на диабет тип 2. Не е инсулинозависим, за щастие. Нивата на кръвната захар се повишават по време на стрес. Понякога това състояние е временно, а друг път, както се е случило и с въпросната читателка, дълго време не могат да се свалят.

Мария споделя, че в продължение на почти половин година нивата на кръвната захар са варирали от 9 до 13. Онези от вас, които също имат високи нива на кръвната захар знаят какво значи това за организма. Нашата читателка споделя, че е пила какви ли не сложни напитки, правила е всичко, което е можело да се направи, но кръвната ѝ захар оставала все така висока. Един ден случайно научила тази проста и много ефективна рецепта от една баба, която живеела в селото на родителите ѝ.

В началото Мария забравила за рецептата на бабата. Не заради друго, а тъй като била твърде „семпла“, както самата тя ни пише. Но един ден, леко притеснена от постоянно недобрите резултати, които идвали от лабораторията, тя решила да опита. В крайна сметка няма да навреди, даже и да не помогне.

След три месеца, през които Мария не приемала никакво друго лекарство, освен чая, който селската баба ѝ казала, резултатите били изненадващо добри. Ето и рецептата за този чай за сваляне на кръвната захар и здравословно отслабване :

Чай за сваляне на кръвната захар и здравословно отслабване

Преди да ви дадем рецептата, е необходимо да уточним, че тя е изпратена от Мария под името „ вода от копър “. И действително е така.

Нужни са ви:

1 супена лъжица семена от копър

1 литър кипяща вода

термос

цедка

Приготвяне:

1. Изсипете врялата вода върху семената от копър и ги сложете в термос за един час.

2. Един час по-късно прецедете напитката. Пие се по 2 чаши на ден: 1 чаша сутрин и 1 вечер.

3. Ако имате подуване на корема и колики, спокойно може да увеличите дозата и по 3-4 чаши на ден.

С широка гама от полезни вещества в състава си, семената от копър ще ви помогнат не само да свалите нивата на кръвната захар, както в случая на Мария. Семената от копър ще ви помогнат да се справите с метаболитни нарушения и пристъпи на глад. Това ще улесни и ускори процеса на отслабване!

Опитайте и споделете резултата с нас в коментарите си!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На 60 години съм и този зелнчук ми възвърна зрението и премахна излишнити мазнини от черния дроб
Next: Сега е моментът! Намисли си желание – очаква се дъжд от падащи звезди тази вечер

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.