Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 2-годишната Белослава се завърна от онзи свят след 27 дена на вентилатор в Пирогов, но има нужда от помощ
  • Новини

2-годишната Белослава се завърна от онзи свят след 27 дена на вентилатор в Пирогов, но има нужда от помощ

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2022
detepirogovbeloslava.jpg

Двегодишно дете се нуждае от средства за лечение в Турция след мозъчни усложнения, породени от ковид инфекция и спиране на сърцето.

На 12 май Белослава неочаквано припада на детската площадка, докато играе. „Линейката идва много бързо, в рамките на 3 минути, започва сърдечен масаж“, разказа бащата Бисер Бориславов. В болницата в Русе за живота й се борят два реанимационни екипа.

Състоянието на детето е тежко, установена е и ковид инфекция. Три дни по-късно е транспортирана в кома в болница „Пирогов“, предава БТВ.

„27 дена тя беше на вентилатор и се бореше за живота си. По-късно обаче е направен скенер, който показва значително напредване на хидроцефалия и е оперирана по спешност“, допълни Бисер Бориславов.

След като е стабилизирана, Белослава е изписана. Малко след това се влошава и постъпва отново в болницата в Русе. „В момента тя все още се бори за живота си, всеки ден има напредък, но той е минимален, тъй като в България няма активна болница за лечение на деца, със стационар, със специалисти, с рехабилитатори, които да са всички накуп“, каза още той. Вариантът за семейството е детска болница в Турция. Затова приятели подемат благотворителна кампания. „Призивът е да помогнат на това малко дете пак да е при нас, защото не може едни хартийки, животът му да зависи от едни пари“, заяви организаторът на кампанията Пламена Христова. За да замине Белослава за изследвания и процедури, са нужни 35 000 евро. Ако искате да помогнете, можете да го направите на следната банкова сметка: Дарителска сметка във Fibank:

IBAN: BG85 FINV 9150 1317 5575 50 BIC: FINVBGSF

За Белослава Бисерова Бориславова

Източник: actualno

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Румен Радев към правителството: Времето изтече
Next: Огромно говедо, каквото никога не сте виждали досега, стана хит в мрежата. Ще се хванете за главата

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.