Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 20 болезнени истини за зодия Овен: мразят лицемерието, мълчаливи, но с голямо сърце
  • Новини

20 болезнени истини за зодия Овен: мразят лицемерието, мълчаливи, но с голямо сърце

Иван Димитров Пешев август 8, 2023
dthgjtyjytj.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Овните са енергични и храбри личности, които във всяка житейска ситуация реагират съгласно своите природни инстинкти. Те умеят да изживяват всеки момент на максимум без да мислят за последиците. Те обичат предизвикателствата и са невероятно издръжливи хора.

Вижте следните 20 жестоки истини за характера на Овена:

1. Овните имат голямо сърце, но започват да се държат негативно, ако усетят, че не получават нужното уважение.

2. Овните мразят двуличните и лукави хора. Напротив, те предпочитат да бъдат до хора, които са искрени и справедливи.

3. Като Овни вместо да се чудите какво да правите, просто следвайте природните си инстинкти без колебание.

4. Ако Овенът е мълчалив от дълго време, най-често е ядосан за нещо или гледа да мълчи, за да не реагира експлозивно и да предизвика караница.

5. Нужни са им само няколко минути, за да сменят тотално разположението си от „Колко хубав ден е днес“ до „Ще ги избия всичките!“

6. Овните са брутално искрени и не се интересуват дали ще наранят чувствата ви.

7. Овенът винаги се целува така, сякаш го прави за последен път.

8. Като Овен вие не обичате просто да си говорите, така че ще влезете във връзка само ако човекът е на същата вълна като вас.

9. Ако излъжете Овен, трудно можете да се върнете в живота му.

10. Свръхзащитната страна е силно застъпена в характера на Овена, така че не е никак добра идея да се закачате с някой, когото те обичат.

11. За Овена приятелят е приятел до живот и без значение от колко години е приятелството ви, сърцето им винаги ще е отворено за вас.

12. Овенът, повече от всяка друга зодия, мотивира себе си да успее на всяка цена. Да загубят или да се откажат не е опция за тях. Въпросът е на живот и смърт.

13. Овенът не се страхува да бъде сам. Той не се нуждае от постоянното внимание и одобрение на околните.

14. Овните знаят, че имат огнен темперамент и се нуждаят от някого, който може да се справи с това без да избяга.

15. Нищо не е невъзможно за Овните. Те са войници по душа.

16. Овните могат да бъдат наранени повече, отколкото показват. Но са ранени. Дълбоко.

17. Овенът е 50 % амбициозен и 50 % нетърпелив.

18. Овенът винаги е открит и безпределно честен и това често го въвлича в проблеми.

19. За Овена е трудно да се отпусне. Техният ум винаги „препуска“ на максимална скорост, анализира, мисли…

20. Вашите постъпки казват на Овена всичко, което трябва да знае за вас.

He чaĸaйтe дaмaтa Oвeн дa ви ce извини, нитo дa пpизнae cвoя гpeшĸa. Ho тя e cпocoбнa нa мнoгo мaлĸи, пpиятни пocтъпĸи, чpeз ĸoитo индиpeĸтнo щe ce peвaншиpa. Една прекрасна зодия, която си има своите странности, но със сигурност биха направили живота ви по красив!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Двойният убиец каза за какво са му трябвали 15-те хиляди лева, заради които уби Яна и Иво
Next: От последните минути: Всички лекари отказаха да направят нова експертиза на Дебора

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.